Елин Рахнев

проза, поезия, драматургия

Литературен клуб! Най-старото електронно списание за литература в България! | начало

 

МАРШРУТКА

 

Елин Рахнев

 

      Действащи лица:

       

       

      ШОФЬОР – около 40-годишен, от време на време с жестове, мимики имитира Шон Пен

       

      ЖЕНА С ОЧНА ЛИНИЯ (ЖЕНА с О.Л.) – около 45-годишна, облечена семпло, но с вкус

       

      ЖЕНА С ЯГОДИ (ЖЕНА с Я.) – над средна възраст, с пазарска чанта с ягоди

       

      ПЪТНИК МЕЧТАТЕЛ (ПЪТНИК М.) – без възраст, гледащ непрекъснато през прозореца

       

      ЧИНОВНИК – около 50-годишен, облечен в бяла риза и черен панталон, с ръчна чанта

       

      ПЪТНИК С ВЕСТНИК (ПЪТНИК с В.) – около 40-годишен, видимо притеснителен

       

      ТИЙНЕЙДЖЪР – облечен типично за възрастта си, с уокмен

       

       

      Това се случва в България, 2006 година. Лято е... Действието се развива в маршрутка – популярен градски превоз.

       

      В началото в нея са: Шофьор, Пътник мечтател.

       

      По-късно се качва Дама с дебела очна линия.

 

 

 

ЖЕНА с О.Л. Пардон, това нали е...
ШОФЬОР. Да, добър ден!

 

Пауза.

 

ЖЕНА с О.Л. Може ли малко да отворя...
ШОФЬОР. Става течение... Целият ми кръст е схванат...
ЖЕНА с О.Л. Течение...
ШОФЬОР. Да.
ЖЕНА с О.Л. Поне за малко...
ШОФЬОР. Тц...
ЖЕНА с О.Л. Мирише на...
ПЪТНИК М. Извинете, каза ви, че му е изстинал кръстът...
ЖЕНА с О.Л. Ама то вони...
ПЪТНИК М. Гледайте през прозореца. Така не се усеща...
ЖЕНА с О.Л. Ама как е възможно...?
ШОФЬОР. Кое...?
ПЪТНИК М. Просто гледайте нещата по-отвисоко...
ЖЕНА с О.Л. Аз за какво ли се качих изобщо...? Що не си хванах едно такси!? Ама на – тука като лудите.

 

Шофьорът увеличава радиото, което досега се чува едва доловимо.

 

Прогноза за времето: През деня над по-голямата част от страната ще бъде слънчево, топло и сухо. Около обяд температурите рязко ще се покачат. Атмосферното налягане е нормално за сезона. Видимостта по високите части на планините е идеална. Морската вода предразполага за къпане и отмора.

 

Шофьорът набива рязко спирачки. Жената с О.Л., която още не е седнала, пада върху една седалка.

 

ЖЕНА с О.Л. Може ли така да спирате! Ще ме травмирате...
ШОФЬОР (говори си сам). Никой не ебава светофара, никой... Ей затова всичко... Селяни... Тези светофари да не са за украса бе... А?
ЖЕНА с О.Л. Щяхте да ме... Ама как е възможно всичко това? Защо изобщо се качих? Трябваше да си хвана едно такси. Толкова много таксита, а аз...

 

Маршрутката спира, качва се Пътник с вестник.

 

Пауза. Пътник М. си свирука.

 

ПЪТНИК с В. Извинете коя е последната спирка?
ШОФЬОР. Венеция...
ПЪТНИК с В. Аха! През Болоня или?
ПЪТНИК М. Малко му е изстинал кръстът и е нервен.
ЖЕНА с О.Л. Не е нервен, а е простак... Нервен бил... Всички нервни. Чиста проба простак. Ама чиста проба...
ПЪТНИК с В. Аха... Колко е билетчето?
ШОФЬОР. Айде сядай тука бе!

 

Пътник с вестник сяда и веднага започва да чете.

 

Маршрутката спира отново рязко. Качва се Тийнейджър с уокмен, облечен типично за възрастта си.

 

ТИЙНЕЙДЖЪР. Здрасти компанията. Ще седна отзад да се опъна. Че ми се нанка.
ЖЕНА с О.Л. (на себе си). Само на мен ли ми мирише...?
ТИЙНЕЙДЖЪР. Еба ти вонята... Еба ти култовата воня...
ЖЕНА с О.Л. Ох, спокойна съм... Спокойна съм.
ПЪТНИК М. (към прозореца, още си подсвирква). На шофьора му е изстинало кръстчето и не може да се отвори. Шофьори, какво да ги правиш... „Шофьорите са като ято, животът им минава в път.”
ТИЙНЕЙДЖЪР. Ебах мамка му и причина... Направо ми цепна фонтанелата...
ЖЕНА с О.Л. Не псувайте. Все пак има някакъв етикет. Не се намирате на улицата. Това все пак е обществен транспорт.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Лелката, тише, че ще нанкам... Вони, не вони, ще се нанка.
ЖЕНА с О.Л. Ама как е възможно...?
ПЪТНИК с В. (не вдига поглед от вестника, вижда заглавие). Момент! Много се стрелят, много... Изтрепаха се... Няма място в затворите... Трябва само затвори да строят. Много лошо. Много.

 

Шофьорът си подсвирква парче – нещо средно между реге и фолк. Жената с очната линия от време на време се гледа в огледалце. Пътникът мечтател гледа през прозореца. Пътникът с вестник чете невъзмугимо и съсредоточено и от време на време цъка с уста. Тийнейджърът през цялото време клати глава. Слуша новия албум на DMX и дреме... Маршрутката спира на спирка. Качват се Чиновникът и Жената с ягодите.

 

Маршрутката е вече пълна... Единственото свободно място е пластмасово столче до шофьора. Жената с ягодите се засилва устремено, но се подхлъзва и от торбата изпадат няколко ягоди, без да иска, сяда върху човека, който чете вестник. Той изохква. През това време Чиновникът се опитва да седне на пластмасовото столче до шофьора. Сяда, но му е адски неудобно и става прав.

 

ЧИНОМНИК. Ще стоя прав...
ЖЕНА с Я. (към Пътника с вестник). Много извинявайте.
ПЪТНИК с В. Случва се... Ама все пак да станете, а...?
ЖЕНА с Я. За какво ли ги купих? Ягоди...
ЧИНОВНИК. Така е, като разбихме градския транспорт.
ПЪТНИК М. Ягоди по това време. Пълни с нитрати...
ПЪТНИК с В. Все пак да станете, а?
ЖЕНА с Я. Ох, извинете ме... Аз тези ягоди, не трябваше... (Започва да ги събира по пода.) Ох... Сега къде да ги изхвърля! (Изпада в паника.) Дали мога да ги сложа в пепелника!? Не... (Към Шофьора.) Може ли да ги изхвърлите през прозореца?
ПЪТНИК М. Изстинало му е кръстчето и прозорците не се отварят.
ЖЕНА с Я. Ама аз къде сега да ги оставя...?
ТИЙНЕЙДЖЪР. Ай по-тихо, че нанкам...
ЖЕНА с Я. Винаги на мен ще се случи така. Още от сутринта. То от работа, от нерви... Какво да ги правя сега...? (Търси хартия по джобовете си, намира, увива ги в нея. Слага ги при другите в найлоновото пликче.) Въобще не трябваше да ги купувам. Пет лева килограма.
ЧИНОВНИК. Като си разрушихме селското стопанство, така ще е.

 

Жената с ягодите сяда на пластмасовото столче до Шофьора. То е много неудобно, но тя се намества. Всички, без Чиновника, са седнали.

 

ЖЕНА с Я. (към Шофьора). Днес ще бъде жега. Голяма. Мор направо...
ЧИНОВНИК. Озоновата дупка се разширява...
ШОФЬОР. И к`во от това? Жега – не жега... Все тая...
ЖЕНА с Я. Ами, може и да е за добре. То нищо не се знае...

 

Шофьорът се подсвирква и се прави, че не я чува.

 

ШОФЬОР (към Жената с я.). Я ми запали една цигара, докато стоиш.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Имам само трева.
ШОФЬОР. Гледай го тоя, че гледай го тоя...! Кой ви дава книжки бе...? Селяни...
ЖЕНА с Я. Аз не съм палила... Ама дай да опитам... Ти си карай...

 

Опитва се да запали цигарата; но започва да кашля. Не се получава. Шофьорът взима цигарата и сам си я запалва.

 

ШОФЬОР. Да не помоля нещо. Ей, да не помоля...
ЖЕНА с О.Л. Вие сега ще пушите ли!? Ще се издушим...
ШОФЬОР. Все едно нищо не съм чул. Глух съм...
ЖЕНА с О.Л. Ама как е възможно...? Глух бил... Не ви ли е все пак малко неудобно? Сега трябва да го дишаме...
ШОФЬОР. Не съм чул... От три годни нищо не чувам... Преди това пак... Ясно ли е?
ЖЕНА с О.Л. Защо изобщо се качих? Толкова таксита...

 

Тийнейджърът се разбужда...

 

ТИЙНЕЙДЖЪР (към Жената с о.л.). Тише, че ми се нанка, лелката...
ЖЕНА с О.Л. Тише, тише... Ама как е възможно всичко това? Тише! И защо не станете да седне човекът? (Посочва с поглед Чиновника.)
ТИЙНЕЙДЖЪР. Ти луда ли си ма, а...? Врътна ли...? Еба ти претенцията...
ЖЕНА с О.Л. Ама вие ми говорите на „ма”... Ама вие давате ли си сметка с кого говорите? Даваш ли си сметка на кого говориш на „ма”?! Дебил...
ЧИНОВНИК. Ами вижте им учебните програми... Вижте им униформите... Едно време...

 

Пътникът с вестника вдига поглед към Жената с очната линия.

 

ПЪТНИК с В. Успокойте се... Вижте какво става в Тайланд – безработица, инфлация... Лоша работа. Много лоша. Хич не вървят нещата... Щом и в Тайланд...

 

Шофьорът пуска радиото – италианска музика.

 

Пътникът мечтател се обръща към тях.

 

ПЪТНИК М. Може ли малко по-тихо? Разсейвате ме...
ПЪТНИК с В. Извинете...
ПЪТНИК М. Интригант...
ПЪТНИК с В. Какво?

 

Пътникът мечтател се обръща отново и се заглежда през прозореца.

 

ЖЕНА с Я. (към шофьора). Сигурно добри пари вадите? Толкова работа...
ШОФЬОР. Колкото да не се гътна. Пари... Бачкам на сто места и пак не стигат.
ЖЕНА с Я. Толкова много работа и нерви. И за какво...?
ШОФЬОР. И аз това се питам.
ЖЕНА с Я. Просто не знам. Ще го избутаме... Ще свърши, и това е... Живот, какво да го правиш? Трябва да мине. Колко народ го е минал. Няма да сме първите. Ще го избутаме, и толкова. Ще стискаме и... По-бързо да минава. Къде ще ходи да не минава...
ШОФЬОР. Айде млъкни, че ще се разпсувам сега...
ЖЕНА с Я. Ами ще си псуваш, какво ще правиш... Като ти е тежко, ще си псуваш... Ще псуваш, за да мине... Няма да го държиш вътре я... Работа, работа... И накрая...
ШОФЬОР. Мамка му мръсна, гадна, нещастна. На маймуни на направиха. Мамка му... На маймуни...
ЖЕНА с Я. А така... Още си псувай, докато ти мине. Всичко си кажи... Да ти олекне...
ШОФЬОР. Мамка му.
ЖЕНА с Я. (към всички, за Шофьора). То и аз от време на време. Какво да го правиш, живот... И на него не му е лесно.
ШОФЬОР. Мамка му...
ЖЕНА с О.Л. Как не ви е срам! Псувате като хамалин... Има млади хора.
ЧИНОВНИК. Благодаря.
ЖЕНА с О.Л. Не е за вас. Срамота... Защо въобще се качих? Кой дявол ме караше!? Кой?
ЧИНОВНИК (към Жена с о.л.). Щом и вие се оплаквате...
ШОФЬОР. Гледай го тоя... Абе, ще сляза и ще те... Кой има дава книжки бе? Кой, кой идиот им дава книжки, бе...!!!
ЧИНОВНИК. Ами стачкувайте. Какво само скимтите!
ШОФЬОР. За какво, пак същото... Ще им стачкувам. Не стига, че им живея, ами ще им стачкувам.
ЧИНОВНИК. Ей затова сме така. Буболечки...
ПЪТНИК М. Тук каквото и да правиш, все тая. Само се префасонира. И това е... И да стачкуваш, и да не стачкуваш. Нонсенс...
ЧИНОВНИК. Ей затова сме така. Ей затова. Буболечки... Виж поляците...
ТИЙНЕЙДЖЪР (към чиновника). Ей чичката, ай тише бе...
ШОФЬОР. Поляците... К`во поляците? Тихо, прогнозата...
Прогнозата за времето: В момента е трийсет и три градуса. От Министерството на здравеопазването предупреждават, че не са желателни разходките, шляенето и зяпането по витрини. Хора със сърдечни заболявания и високо кръвно да не напускат домовете си.
ЖЕНА с О.Л. Извинете, господине, може ли поне малко да отворим? Наистина ще умра. Съвсем честно. Ще умра... А и сърцето ми не е съвсем наред.
ПЪТНИК М. Кръстчето, кръстчето...
ЧИНОВНИК. Ами така е, в белите държави са с еъркъндишън. Аз още кои години, като бях в ГДР-то имаше...
ЖЕНА с Я. (към Шофьора). Ама къде ти изстина кръстчето, то в тази жега... Сигурно някъде на течение...
ШОФЬОР. К`во значение има?
ЖЕНА с Я. Само от любопитство...
ШОФЬОР. Абе к`во ще се обяснявам сега, бе...
ЖЕНА с Я. Аз просто така.

 

Пауза. Шофьорът намалява радиото и ги поглежда.

 

ШОФЬОР. Снимах, бях на терен вчера, екстериор...
ЖЕНА с Я. А?
ШОФЬОР. От време на време бачкам с американски продукцийки... Викат ме, канят ме, молят ме.
ЖЕНА с Я. Ох на мама... Браво! Артист. Работи, да изкара допълнително. Ами така трябва...
ЧИНОВНИК. Като разбиха Киноцентъра... Едно време какви филми правехме. Всичко си разбихме от много акъл. Американски продукции...! А какви актьори имахме!
ЖЕНА с Я. Като няма кой да плаща!
ШОФЬОР. Кой плаща днес бе? Кой плаща... Чул ли си някой да плаща, а...? Плаща ли...?
ПЪТНИК с В. Кино! Я гледайте по-отвисоко на нещата!
ЖЕНА с О.Л. (към Шофьора). Ама аз какво съм виновна, че работите в киното. Аз трябва да умра ли сега, а? (Прави опит да говори по телефона.) Нямам покритие. Отворете прозореца, защото ще извикам полиция... Нямате право да се гаврите с клиентите. Все пак има някакви закони.

 

Пауза.

 

ЖЕНА с Я. Значи си артист. Ох на мама!
ШОФЬОР. Статист, но ще видим по-нататък.
ЖЕНА с О.Л. Ама това мен какво ме засяга? Статист, каскадьор. Тук ще измрем.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Компанията, по-тише, че вече се нанка?

 

Чиновникът, стои прав, непрекъснато пуфти към тийнейджъра, мести си ръчната чанта от ръка на ръка. Тийнейджърът почти се е излегнал на задната седалка.

 

ЖЕНА с Я. (към Тийнейджъра). И какво прави, ако не е тайна?

 

Тийнейджърът леко се разбужда с едно око.

 

ТИЙНЕЙДЖЪР. Клатих едно гадже. Що...? Някакъв проблем...?
ЖЕНА с О.Л. Ама как е възможно всичко това! Това минава всякакви граници. Клатил...
ПЪТНИК М. Ами млад е. Целият пулсира. Хормон до хормон е... Какво да прави? Вие ми падате в очите, госпожо. Само фасонът ви е голям.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Ама нещо ти пречи, че съм клатил, а...
ЖЕНА с О.Л. Поколение... И това ако е поколение...
ЧИНОВНИК. Ми като разбихте детските педагогически стаи, кръжоците, кабинетите по сексуално възпитание... Всичко, всичко си разбихме от много акъл.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Ама, ако знаеш какво гадже! Лелче... Лудница. Правя ти една споделка...
ЖЕНА с О.Л. Не ми говорете на „ти”, ако обичаш... Дебил... И лелче ще викаш на майка си. Ясна ли съм. Лелче...
ЖЕНА с Я. Само така попитах, нищо повече... Любопитство. А то, к`во стана... Ох, много горещо... И за какво ги взех тези ягоди! Сега да не вземат да вкиснат... (Права е и се чуди къде да ги остави, прехвърля ги от ръка в ръка, а с другата се държи да не падне.)
ЧИНОВНИК (към Жената с я.). Какъв сорт са ягодите? Ей, много топло...
ЖЕНА с Я. Не знам, не знам. За какво ли ги купих изобщо! Ужким холандски.
ЧИНОВНИК. А навремето какви сортове имаше... сега, като продадоха земите в Берковица, така ще е.

 

Шофьорът набива рязко спирачки.

 

ШОФЬОР (говори, гледайки напред). Мамка му... Няма ли светофари бе, няма ли бе... Светофарите да не са за украса... Няма, няма, няма... И със светофари, и без светофари... Мамка му нещастна. Не ме гледай, не ме гледай, че като изляза с манивелата... Марш на село.
ЖЕНА с Я. Много лоши хора, много...
ЧИНОВНИК. Ами така е! Поляците защо толкова бързо се оправиха. А? Друга им е психиката. А ние тук – буболечки. Това е. Само си мълчим. И носим. Защо те се оправиха толкова бързо?... Защото чехите и унгарците...

 

Маршрутката потегля рязко.

 

Пауза.

 

ЖЕНА с О.Л. Ох, много топло! Ама ще ни изпопребиете. Все пак има някакъв етикет в шофирането!
ЖЕНА с Я. Какво да прави... Виж какво е движението. Изтрайте още малко. На кого му е лесно. Стискайте сега. И аз бързам, ама стискам...

 

Маршрутката спира рязко.

 

ШОФЬОР. Мамка му задръстване. Знаех си...
ЖЕНА с О.Л. (към Шофьора). Стига сте псували! Ще повърна. На всяка втора дума псувате. Псувайте по-възпитано!
ЧИНОВНИК (към Шофьора). Ама трябваше да го предвидите. Закъснявам. Съобщиха по радиото.
ШОФЬОР. Ако можех да ги предвиждам тия работи, щях ли да въртя геврека? А, щях ли да карам тая гнус...
ЧИНОВНИК. А?... Не е честно, господине!
ЖЕНА с Я. Ама какво ти е виновен човекът? Не стига, че ви вози... Не стига, че се блъска...
ЧИНОВНИК. Днес, ако закъснея, и край...
ПЪТНИК М. И какво край?
ЧИНОВНИК. На улицата, това е.
ПЪТНИК М. Извинявайте! Аз от три години съм така. Както се казва, на свободна практика. Няма голяма разлика... Тук и да работиш, и да не работиш, няма особена разлика.

 

Много дълга пауза.

 

ЧИНОВНИК. С кредит съм. С огромен кредит.
ПЪТНИК с В. (вдига глава от вестника). Животът не свършва. Всички живеят с кредит. И испанците.
ПЪТНИК М. (към Пътника с в.). Интригант...
ЧИНОВНИК. Ама и от вкъщи ще ме изхвърлят. Тя само това чака. Тя е кучка. Само това чака. Всичко отиде заради нея.
ЖЕНА с О.Л. (към Шофьора). Много ви моля, господине, може ли малко да отворите?
ЧИНОВНИК (говори си сам). Кучка...
ЖЕНА с О.Л. Моля?
ЧИНОВНИК. Има си любовник.
ТИЙНЕЙДЖЪР (към Чиновника). Някой да не я помпи вместо теб? А?
ЧИНОВНИК. Ей, много внимавай... Келеш!
ТИЙНЕЙДЖЪР. К`во толкова... Еба ти невротика...
ЧИНОВНИК. Има си любовник... Ама какво да направя. Ама какво. Обичам я. Всичко й прощавам. Всичко за нея... Какво да направя? Какво се прави в такива случаи? Хем я обичам, хем си има любовник. Не знам. Наистина не знам... Не ми се беше случвало такова нещо...
ШОФЬОР. Любовник ли?... С манивелата! Любовник!?
ЧИНОВНИК. Още преди да сме се оженили – апартамент... Три стаи с трапезария. Казвам й – не мога, нямам откъде. С тази заплата! Не, та не... Ще вземеш кредит. Че поръчкова кухня – италианска, че окачени тавани от Израел. Испанска теракота, гранитогрес. Първа баня с джакузи, втора баня без джакузи. Но с домашно спа... В едната спалня едно дизайнерско решение, в другата спалня второ дизайнерско решение... Не ми се говори за трапезарията, за нея изобщо не ми се говори... (На път е да се разреве.) А аз едно такси не съм си позволил. Един панталон не съм си купил. На една вечеря с приятели не съм излязъл. Да пестя! Да пестя!
ТИЙНЕЙДЖЪР. Ебах ти апартамента... Ебах ти дизайнерското решение... Копеле, тая те е върнала в първи клас.
ЖЕНА с Я. Бива си я, иска си жената. То кога, ако не сега...
ЧИНОВНИК. Всичко свърши. Това е краят. По-добре да се обеся, да се прибера и да се обеся. Да висна на полилея. За триста шейсет и три лева полилей ме накара да купя. За две крушки. Курва... Разби ми живота... Оставих жена, деца... Оставих дом. Направен, готов, изграден... За какво ми трябваше... За какво... Курва... (Прилошава му.)
ЖЕНА с Я. Ама откъде го купи този полелей, а?
ПЪТНИК М. Гледайте на нещата по-отвисоко.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Поне добре ли е... а, кажи чичка... Отзад как е... Да не е някакъв козунак, а...
ЖЕНА с О.Л. Извинете, господине, бихте ли отворили малко? Само за малко, много ви моля, господине!
ПЪТНИК М. Любовта е като шансон. Неусетна. Попива те...
ЖЕНА с О.Л. Много знаете какво е шансон.
ПЪТНИК М. На мен ли казвате...
ЖЕНА с О.Л. На вас.
ПЪТНИК М. Като ви гледам, ме натъжавате. С този ретро фасон. Приличате ми на... ама как е възможно?!
ЖЕНА с О.Л. Къде са ви първите седем години? Къде са ви... Питам ви... Как се осмелявате да ме коментирате!?

 

Пътникът мечтател се обръща и се заглежда през прозореца.

 

ТИЙНЕЙДЖЪР. Лелче, що не си хвана такси, а... Що не си хвана, а...
ЖЕНА с О.Л. Лелче, не ми викай лелче. (Към Шофьора, с абсолютно друга интонация.) Извинете, може ли просто с една идея да отворим? Наистина ще измрем тук... Ей така, за малко. Колкото да освежи...
ШОФЬОР. Не ми бачкат ушите...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Еба ти култовия лаф... Не му бачкали ушите!?
ПЪТНИК с В. (чете вестник). Този път Майкъл Джексън ще го отнесе... Направо си е с двата крака в панделата... Каква ли килия ще му дадат...? С джакузи, спа... И тоя е един образ.
ЖЕНА с Я. Кой...
ПЪТНИК с В. Джексън, Джексън...
ЖЕНА с Я. (към Шофьора). Колко ще трае задръстването? Така като гледам...
ШОФЬОР. Час, два, сто часа... Отде да знам...
ЖЕНА с Я. Каквото е писано, това е... Час, два... Колкото, толкова... Само здраве да има... Другото... То и със задръстване, и без, все тая...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Компанията, айде малко по-тише, че ми се нанка... Верно ви казвам, два дни не съм мирисал чаршаф...
Извънредни новини: Вълни от граждани препълват болниците. Използвайте шапки от естествена материя и чадъри. Пийте вода непрекъснато и никакъв алкохол. Всички лекари на свободна практика, както и пенсионирани медицински сестри, се привикват спешно в болниците. Работещите в момента медицински екипи не са достатъчни да се справят със ситуацията.

 

Шофьорът вади кутията с цигари...

 

ШОФЬОР. Поне една цигара да запаля. Мамка му гадна...
ЖЕНА с О.Л. Много ви моля, господине, псувайте, но поне не пушете... А и пушите някакви отрови...
ШОФЬОР. Нямам пари за по-ароматни... Бачкам на сто места и пак нямам...
ЖЕНА с О.Л. Господине, ще се оплача... Ох, пак нямам обхват.
ШОФЬОР. Дреме ми...
ПЪТНИК М. Има толкова други неща... Има любов, има плажни ивици, има... има Венеция. Ей, Венеция.

 

Дълга пауза.

 

ПЪТНИК с В. Вижте к`во пише. Полезно е да имаш по три оргазма на ден – минимум, професор Йонкенсон.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Аз вчера, брато, направих петица. Петица... Ти правил ли си някога петица, а...? (Към всички, но най вече към чиновника.)
ЧИНОВНИК. Ти ли бе, чикибоец!
ЖЕНА с Я. Наистина... Браво, мойто момче... Герой... Той едно време и моят правеше петица, ама какво от това... Сега и единица не може... То алкохолът не прощава... Животът ми затри... Трийсет години. Не пет, не петнайсет. Трийсет години! Как съм ги изтърпяла. Как... Ох... Защо не бях поне с пет по-млада... поне с пет...
ШОФЬОР. Като гледам, два часа не ни мърдат... Мамицата му гадна... Гадна. Гадна... Гадна... Ще лазим, и това е. Това е... Ще лазим... Гадна... Гадна...
ЖЕНА с Я. А така, псувай си, да ти олекне. Ще чакаме. Няма да свърши светът... То и да стигнем, и да не стигнем... Все едно...
ЧИНОВНИК. Уволнен на улицата... И с кредит... Аз бях дотук...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Ай стига с тоя кредит, че ми цепна фонтанелата с тоя кредит бе...
ЧИНОВНИК. Ей, само да слезем... Лайно такова. Само да слезем. Ще видиш... ще видиш... Фонтанелата съм му бил цепнал!
ЖЕНА с О.Л. Поне малко милост към човека. Не може ли поне малко да му влезете в положението? Малко съжаление поне... Човекът е с кредит... Все пак може ли малко да отворим?...
ПЪТНИК М. Ама кой го е карал да взима кредит... Аз ли съм го карал...

 

Пауза.

 

ПЪТНИК М. Мен защо никой не може да ме накара нещо?!
ПЪТНИК с В. Във вестниците непрекъснато пише, че кредитирането си е политика. Идеология. Начин на мислене... Ето, така пише и във вестника...
ПЪТНИК М. Вие нещо да не сте... Идеология.
ПЪТНИК с В. Какво? (Пауза.) Кредитът ти дава илюзия, дава ти някакъв вид усещане за бъдеще... Дава ти простор... Така пише във вестника. Професор Дитрен го казва...
ПЪТНИК М. Благодаря аз на това бъдеще... Професор Дитрен. Комплексар... Я си чети вестника...
ЖЕНА с О.Л. (към Пътника м.). Каква безпардонност само...
ПЪТНИК М. На мен ли го каза, а, на мен ли го каза...? Ретроградна фльорца... Заради такива като теб я докарахме дотук... Само фасони... Само фасони и пудра... Фасони накрая и един голям... Жега й било! Ние можем, тя не може...
ЖЕНА с О.Л. Как изобщо си позволявате да ме коментирате! Как!?
ТИЙНЕЙДЖЪР. Компанията, айде тише... Нанкам.
ШОФЬОР. Какво е това задръстване... Цял живот лазим и сега пак... Докога ще лазим бе, ей...? Гледай го тоя селянин!
ЖЕНА с Я. То сега всички са софиянци... Май само аз не съм... Едно време и аз можех да дойда в София, ама мъжът ми, не, та не... Искал да си живей на спокойствие... То и аз понякога, а да продам къщата. Ама хич, да ви кажа, не искам да се завирам тук в някаква панелка. Друго си е дворчето... Откъснеш си нещо, копнеш тук-там...
ЖЕНА с О.Л. Четвърто поколение съм... Четвърто поколение столичанка... На пъпа съм израснала. Лошо ми е, повярвайте ми...
ПЪТНИК с В. (без да вдига глава от вестника). Аз съм второ...
ПЪТНИК М. ...поколение интригант...
ШОФЬОР. Първо, второ, трето... Аз като съм от Дивотино, к`во бе... Интелектуалци... А? Айде да си пусна музиката... Интелектуарци. Писна ми. Само интелектуалци... Кой ще ви бачка, ей? Кой ще ви бачка, а...? Аз като съм от Дивотино, к`во ми е?
ЖЕНА с О.Л. Аууууу...
ШОФЬОР. К`во ми аукаш...?

 

Надува силно радиото. Парче. След което новини. (Основната новина е за температурата в града.)

 

В момента температурата е четирийсет градуса. В цялата страна има стотици запалени стърнища, обори, масиви гори. Министерството за бедствия и аварии, както и всички противопожарни служби, взимат спешни мерки за предотвратяване на пожарите. В акцията се включват и подразделения на военното министерство. Очаквайте още извънредни новини.

 

Шофьорът пали нова цигара.

 

ШОФЬОР. По три кутии пуша... К`во да правя? Мамка му... Може ли в тая държава да откажеш цигарите, а? Може ли...?
ЖЕНА с Я. Ами ще си пушиш. Като ти се пуши... Ще си пушиш... Няма да ги мислиш – ще си пушиш. По три, по четири кутии, по пет кутии...
ЖЕНА с О.Л. Какво правите с мен? Какво правите... Нямате ли милост, хора...? Малко милост... А сега не мога и да сляза. Къде да отида? Къде...? Поне малко отворете. Поне за една минута...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Ей, лелчето си отшумява нещо... Кофти... Лелче, споко...
ПЪТНИК М. Госпожо, кръстчето му е изстинало и се е сецнало... Влезте му малко и вие в положението, мадам... Човекът работи в американски продукции... То бива претенции, то бива, ама чак пък толкоз... Много сте претенциоз нещо... Много нещо на център се правите...
ЖЕНА с Я. Устискай малко де, какво толкова... Стискай зъби... На мен да не мислите, че ми е лесно. Мъжът ми по цял ден лежи. Не виждал перспектива. Изпаднал бил в депресия... Говори ми за развод... (Пауза.) Кой ще те вземе тебе бе, келеш, кой ще те пере бе... Мръсните ти гащи кой ще пере бе...? Депресия... Едно време нямаше депресии. Сега всички в депресия... Да бях с десет години по-млада... Де да бях... Ама сега ни така, ни така...
ЧИНОВНИК. Депресия...
ПЪТНИК М. Ако депресията продължи повече от три месеца, може да се окаже фатално, мадам... Може направо да си изфиряса...
ЖЕНА с Я. Ох, изръбих се тук... Ама нищо. Все едно нищо не съм казала... И се прави на интелектуалец. Вчера купил Мюлер. И го пуска. И запалил една пура. Цялата си пенсия дал за пура. Тя пенсията му е шейсет и три лева – горе-долу колкото една пура. Ама какво да го правя? Обичам си го аз и с пура, и без пура...
ШОФЬОР. Ох, я се премести на задната седалка!
ЖЕНА с Я. Само да довърша. И... Их, че си забравих мисълта...
ПЪТНИК М. За пурата...
ЖЕНА с Я. Да, за пурата. Като сме почнали заедно, ще го избутаме... Живот, какво да го правиш? Трябва да го избуташ... Какво ти остава иначе... Ще търпим и ще го бутаме...
ЖЕНА с О.Л. Не е Мюлер, а Малер...
ЖЕНА с Я. Мюлер, Малер все тая... Действала му. Тази музика му действала...
ПЪТНИК М. На Малер Трета симфония му е най-добра. Останалото е up-down…
ЖЕНА с О.Л. Спасете ме... Мили хора, спасете ме. Искам да разбия прозорците... Да се метна...
ШОФЬОР. Що лудите ги пускат да ходят бе? Растат по улиците бе... Абе тук да не е диспансер бе, а?
ЖЕНА с Я. Малко е задушно и затова... Ама ще търпим, сега... Здраве да има...
ПЪТНИК с В. Вижте какво пише... Атентат в Беларус, седемдесет и три жертви...
ЖЕНА с Я. За Беларус, нищо...
ПЪТНИК М. (към Жената с о.л.) На шофьора му е изстинал кръстът и в допълнение си го е сецнал, защото е статист, и затова не можем да отворим. И гледайте малко по-отвисоко на нещата, мадам... Иначе съвсем ще врътнете...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Тише... Тише вече де... Някой носи ли нещо за къркане, щото ще предобрим в тая жега?
ЖЕНА с Я. (към Тийнейджъра). Ох, да имах, мойто момче, да ти дам. Ама не нося... Иска нещо да си пийне, горкото... Само здраве да има... Другото само ще дойде...
ШОФЬОР. Здраве, здраве... Като няма пари, за к`во ми здраве? А, за какво ми е...? Здраве... Писна ми от това здраве... Здраве... Нямам два кинта, после здраве... Глупости... Като каже някой здраве... За к`во ми е...? А, за к`во ми е? К`во да го правя... Да го ям ли...? Здраве...
ЖЕНА с О.Л. Повярвайте ми, ще разбия прозорците... Разберете ме... (Започва да бърка в чантата си. Вади мобилен телефон. Без да набира, започва да говори по него.) Моля те, недей... Моля те, не го прави (Пуска телефона в чантата и започва да плаче.)
ЖЕНА с Я. Хич не е добре жената, ама хич... И сама си говори по телефона... Любов! Не пита, какво да я правиш – любов. Като дойде и... то май е по-лошо и от затвор!
ШОФЬОР (пуска радиото).

 

Радиоводещ. А сега въпреки всичко, което става навън, нека чуем врабчето на света, малката жена с големия глас. Жената, заради чието погребение движението на Париж спря напълно, изпращайки я към „Пер Лашез”. Жената, пред която мъжете коленичеха и която боготворяха. Извинете, малко се развълнувах. Едит Пиаф...

 

Жената с очната линия започва да припява парчето и да го превежда на български.

 

ЖЕНА с О.Л.

    Сърцето ми е на ъгъла на улицата.
    И често се търкаля към канала.
    За да го смачкат и подритват кучетата.
    Тялото ми вече е тяхната храна.
    Плътта ми не се бунтува.

 

Пауза.

 

ЖЕНА с О.Л. Точно преди 18 години, качих се на някакъв влак. Той стоеше на прозореца. Тъмнокос, очите му сини, но от време на време светлината подчертаваше зеленото около ирисите му. И когато ми се усмихна, видях, че тук-там не се е избръснал добре. Тогава ми каза – вие сте моето врабче, вие сте моята Пиаф!
ЖЕНА с Я. Любов. Не пита, като дойде.

 

На Жената с ягодите й звъни мобилният телефон. Тя гледа номера и леко се притеснява.

 

ЖЕНА с Я. Много ви моля. Разбирам ви, ама може ли малко по-тихо? Моля ви... Че ми се обаждат от другата работа...

 

Поглежда си часовника, прави го на хронометър, вдига слушалката с абсолютно различен глас.

 

ЖЕНА с Я. Да, агенция „Фруктова любов”? Да, да... Разбрах всичко. Абсолютно всичко. Първо леко ме целуни зад ухото. Да усетя езика ти... Точно така. Плъзни го сега малко по-надолу... Точно така...

 

Шофьорът натиска рязко спирачки. И обръща назад глава към Жената с ягодите. Всички погледи се насочват към нея.

 

ЖЕНА с Я. Точно така... Усещаш ли къде е ръката ми, а...? Галя те, галя те... Хванала съм малките ти портокали... Сега искаш ли да ги обеля леко с език? (Чуват се клаксони.) Добре, добре, разбрах те... – лимони. Добре, лимони... Ето сега започвам да ги беля, беля ги, беля ги... Цялата съм настръхнала, докато ги беля... Само аз мога така да ги беля... Нека ръцете ти стоят върху моите два портокала, които чакат да ги изпиеш от кора до кора... Добре, ти искаш да са грейпфрути... Добре, добре... Не свършвай, не свършвай... Усещаш ли двата ми грейпфрута – узрели и сочни... Започни да ги пиеш направо през кората... Така, така... (Кратка пауза, поглежда си часовника.) И една минута не издържа... (Пауза.) Те днешните много бързо свършват. Ох, извинете ме... Ама к`во да правиш – живот. Трябва да се избута...

 

Дълга пауза.

 

ТИЙНЕЙДЖЪР. Еба ти култа беше това...
ПЪТНИК М. Ами работи жената... Като мъжът й е в депресия... Като цялата си пенсия дава за пури... Какво да прави!?
ТИЙНЕЙДЖЪР. Култ, култ, батко, направо ме гръмна...

 

Шофьорът чак сега се обръща напред. Маршрутката явно е направила допълнително задръстване, защото отвсякъде се чуват клаксоните. Маршрутката потегля.

 

ПЪТНИК М. Извинете, как му бяха лимоните?
ЖЕНА с О.Л. Освободете ме! Хора, освободете ме...

 

Пауза.

 

ЧИНОВНИК. Ще се обеся... Какво толкова! Нито ще съм първият, нито последният. Или по-добре в джакузито от три хиляди и седемнайсет лева. Поне за нещо практично да го използвам.
ЖЕНА с Я. Миличкият! Докъде е стигнал! В джакузито... (Към всички.) Всъщност сега на какво викат джакузи?

 

Пауза.

 

ПЪТНИК М. Вана с подобрения... Това е джакузи...
ЖЕНА с Я. Не му е лесно. Ама на кой му е лесно? Няма средно положение. Няма... Питай, преди да се развеждаш. Аз колко пъти съм си мислила, ама... То тук и разведен, и женен – все тая. Ама все пак...
ШОФЬОР (към Жената с я.). Стига си дрънкала... От такива като теб не ми бачкат ушите...
ПЪТНИК М. А кой ще плаща кредита, като се обесиш, амиго?
ЧИНОВНИК. Ами който иска да го плаща... Който иска... Нищо повече няма да плащам. Ще се обеся и толкоз. Не стига, че... ами ще им плащам. Двайсет и девет години трудов стаж... Трийсет години от осем до шест, от осем до шест, от осем до шест... В джакузито от три хиляди и седемнайсет лева. Ще си резна вените и толкоз... Ще види тя... Курва. Тя ще ходи, аз ще й работя... Едно такси не съм си позволил. Една риза не съм си купил.

 

Пауза.

 

ШОФЬОР. Значи аз да го плащам? Нали така, нали така? Вие взимате, лигавите се. Вани, джакузита, бидета, домашно спа. Фруктова любов, каминки. Испански теракот. Еротична мебел. Не знам си каква мебел. Ходите насам-натам. Меткате си задниците. И после – такива като мен... А? С тия две ръце! Знаеш ли, че имам херния, че имам дископатия, че имам... От такива като теб. А! Ей, ще те убия, ей... Преди да си виснал на полилея или в джакузито, аз ще те убия с тия две ръце. И ще те лежа, да знаеш... С тия две ръце... Ще живееш, щото, а... И ще си плащаш кредита... Ясно ли ти е!?
ЧИНОВНИК. Нищо не разбирате...
ШОФЬОР. Ох, дископатията, ох... Ох, ще взема манивелата и ще ви чистя, чистя, чистя...
ЖЕНА с Я. Горкичкият. Прави си компреси. Пак е нещо. Аз имам една билка за дископатия... Три грама босилек, сто грама домашна ракия и сух копър. И всичко това се смесва...
ШОФЬОР. Билка! Нямам време за билки. Прибирам се вкъщи, три ракии, ако Димитрина пусне – пусне... Ако не пусне – все тая... И това ми е билката. Билка. Интелектуалци. Ще си плащате, ей... ще си плащате.
ПЪТНИК с В. (вдига глава от вестника). Аз имам трийсет болести. И к`во? Нищо ми няма... То и с болести, и без болести – няма голяма разлика...
ПЪТНИК М. Всичко е от нерви... И въобще, от бурния живот, който водим... Просто трябва по-здравословно да се живее. По-фреш...
ТИЙНЕЙДЖЪР. По-фреш... К`ви са тия лафове, брато? Отде ги вадиш?
ЖЕНА с О.Л. (към Жената с я.). Госпожо, тези ягоди вкисват. Миришат на лошо. Създавате ми ужасен, ама ужасен дискомфорт. Разберете ме! Ужасен...
ЖЕНА с Я. Аз изобщо за какво ги взех!?
ЖЕНА с О.Л. Моля ви, госпожо, измислете нещо...
ЖЕНА с Я. Ни така, ни така... Сега аз ли съм виновна? Защо към мен? Потърпи още малко. Ох, за какво ги взех тия ягоди! Да си ги блъскам в главата сега.
ЖЕНА с О.Л. (към Шофьора). Може ли само за една минута...
ЖЕНА с Я. Потърпи още малко де... То да не мислиш, че въздухът навън е по-добър... Същата работа.
ПЪТНИК М. Нищо й няма. Само фасони. Още малко ще се изкара и бременна.

 

Пауза.

 

ЖЕНА с О.Л. Бременна съм...

 

Дълга пауза.

 

ПЪТНИК М. Да ви отстъпя ли до прозореца?

 

Пауза.

 

ТИЙНЕЙДЖЪР. Еба ти телевизорът се получи.
ЖЕНА с Я. Наистина ли? И от кого, ако не е тайна... Ох, все едно нищо не съм питала.

 

Шофьорът натиска рязко спирачки. И се обръща назад.

 

ЖЕНА с О.Л. Много по-млад е... (Започва да плаче.) Осемнайсет години по-млад...
ЖЕНА с Я. Ма то не пита...
ШОФЬОР. Млък...
ЖЕНА с О.Л. Дори напуснах операта. (Пауза.) Всичко ще направя за теб... Всичко... Така ми говореше. И като ми каже, вие ми приличате малко на Едит Пиаф, всъщност толкова много ми приличате... И аз без вас не мога да си представя остатъка от живота си. Колкото и да остава оттук натам. Искам да го изпълня с вас целия. Искам въздухът около мен да сте вие. Искам през косите ви да откривам континенти, сезони. Искам непрекъснато да ви вдишвам и издишвам.
ЖЕНА с О.Л. (продължава). Напуснах работа, всичко... И сега като разбра... и изчезна. Дори телефона не ми вдига... (Започва да плаче, чуват се клаксони, маршрутката е направила допълнително задръстване.)
ЖЕНА с Я. Ох, горката...
ШОФЬОР. Млък...

 

Шофьорът се обръща напред и подкарва маршрутката.

 

ТИЙНЕЙДЖЪР. Къв е тоя бе... Еба ти поезията... Еба ти сваляча...
ПЪТНИК М. (към Жената с о.л.). Ама наистина, защо не хванахте такси, мадам? Комфортът е различен. Все пак – има климатици, има това-онова... А и в такситата миризмата е по-нормална... По-фреш.
ЧИНОВНИК. Стига с тоя фреш. Фреш....

 

Пауза.

 

ШОФЬОР. Ама защо да хваща такси, а? Аз какво да ям, а...? Не ми вдигайте кръвното, ей!
ЖЕНА с Я. Не ви е срам. Човекът ви вози, а вие... толкова ли не може да потърпите... Не ви е срам...! (Към Шофьора.) Ама ти да нямаш и високо кръвно?
ШОФЬОР. И ниско, и високо. Микс.
ЖЕНА с Я. Има една билка...
ШОФЬОР. Стига с тия билки, че ей дотук ми дойде... Билки. Млъкни най-накрая...
ПЪТНИК М. Всичко е от нерви... От бурния живот, който водим... Любови, раздели, бременности. И на мен не ми е лесно... Ама...
ПЪТНИК с В. И от дупките по пътищата. И от ремонтите, катастрофите, изкопите... Не знаех, че дотук сме я докарали...
ЖЕНА с Я. Ама вие да не сте бил в чужбина? То и моят големият е в чужбина, много е доволен, ама се оплаква...
ШОФЬОР. Т`ва не са дупки, а трапове... Мамицата му...
ЧИНОВНИК. Три хиляди и седемнайсет лева. Да се цамбурка. Курва... Точно там ще го направя... После да видим как ще се цамбурка. Ама на нея не й пука... Като я знам каква е. Пак ще се цамбурка. Тя е такова перде... И да си резна вените, к`во... Същата работа.
ЖЕНА с Я. Закъде сме тръгнали с тия дупки, просто не знам... То не са една, не са две...
ШОФЬОР. На три дни сменям карета. Абе, к`во да ви говоря...?
ЖЕНА с Я. Говори, говори, така ще ти олекне. Не ви е срам. Човекът ви вози, а вие...
ЖЕНА с О.Л. Никога не съм си представяла, че мога да умра тук. Винаги някаква друга смърт, по-различна. Винаги съм искала да умра на сцената. Сред аплауз...

 

Пауза.

 

ШОФЬОР. Ей, певицата. Бременна – небременна, певица – непевица... няма да умираш тук. Знаеш ли колко народ храня? Никой няма да умира тук. Само някой да е посмял... Ще взема манивелата и ще ви чистя, чистя, чистя... Ей, на мен да не ми е лесно бе, ей...?
ЧИНОВНИК. Но поне нямаш кредит...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Стига с тоя кредит... Не гледаш, че клатят жена ти. Не гледаш, че... Кредит. За какво си се раждал изобщо бе? Смотаняк... Само като ти гледам изгладената ризка... Мишок... Те помпят жена му, той кредит?! Еба ти НЛО-то си. Еба ти човека... Как може да се раждате такива бе!? Къде ви произвеждат...!?
ЧИНОВНИК. Ей, само да слезем, само да слезем... Ще видиш ти къде ни произвеждат. Смотаняк ще ми вика...
ТИЙНЕЙДЖЪР. И к`во като слезем бе, копеленце... Като слезем...
ПЪТНИК М. Като гледам, няма да е скоро.
ПЪТНИК с В. То и аз си прочетох вестниците вече... Не вървят нещата добре. Не само тука, навсякъде.
ПЪТНИК М. Интригант.
ПЪТНИК с В. Моля...? Сега ще си реша и кръстословицата. На ден трябва да решавам по три кръстословици, задължително... Минимум по три... Какво да правя... По три, може и повече. Нямам друг вариант...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Тоя, батко, и той прещрака... Три кръстословици...
ПЪТНИК М. Ако не знаеш нещо – питай... То се е видяло, че ще пътуваме, пътуваме.
ЖЕНА с Я. Глупости! Ние сме в задръстване. Не пътуваме. А лазим, както се изрази шофьорът... Поне го слушайте, като ви говори... (Пауза.) Ами то вече все тая. Дали пътуваме, дали не пътуваме... Ох, голяма жега. Мор направо. Мор...
ПЪТНИК М. Аз за никъде не бързам...
ПЪТНИК с В. Филм с Шон Пен. Едно, седем, единайсет, петнайсет букви.
ШОФЬОР. „Реката на тайните”.
ПЪТНИК с В. Заспа. Направо заспа. Аз не съм го гледал. Ама тука си заспа...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Много е як... Шон Пен е много як. И като знам кой е клатил, батко...
ШОФЬОР. Интелектуалци... Аз живея заради Шон Пен, ей... Няма такъв... Няма... Последният... Не, не оня „21 грама”, не двайсет и два – двайсет и един! Гледал съм му всичко... Ти гледал ли си „Ние не сме ангели”. (Към Чиновника.) А, гледал ли си „Ние не сме ангели”, а? Абе за к`во си губя времето с вас изобщо...
ПЪТНИК с В. Заспа.

 

Пауза.

 

ШОФЬОР. Шон Пен е роден в Санта Моника, Калифорния... Баща му, Лио Пен, е филмов и тв режисьор, майка му, Айлийн Райън, е актриса. След училище чиракува две години в репертоарния театър L.A`s Group. Ама к`во изобщо се занимавам с вас...
ПЪТНИК с В. Опера от Масне... Три, пет, осем букви...
ЖЕНА с О.Л. „Иродиада”...
ПЪТНИК с В. Заспа. Направо заспа...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Ама ти си много отворена, лелче... Ти направо ме върна в педагогиката... Култово лелче... Опера от Масне... К`ъв е тоя Масне бе...? К`ви хора са се раждали... Масне...
ПЪТНИК М. Всички кръстословици са еднакви. Като решиш една... И после „но проблема”. Масне, Риголето, все тая...
ЖЕНА с Я. Искате ли по една ягода? Че те тук вече ще се вкиснат.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Сипи две-три... (Пауза.) Бабче, скоро ще ти звъни ли пак телефончето да чуем някое парче, а? Нещо по-хард, а... нещо яко фрукт?
ЖЕНА с Я. (леко притеснена). Дано, ама то днес толкова много агенции, че... И зеленчукова, и... Една колежка направи „Авокадо любов”. Ама се оплаква... Нямало много обаждания. То е и до късмет де... Абе да бях поне с петнайсет години по-млада... Щеше да види той. Ще му работя като вол тука, а той само лежи. Депресия... Кой ги измисли тия депресии... Ама си го обичам иначе. Двамата сме тръгнали, двамата ще го избутаме.
ТИЙНЕЙДЖЪР. „Авокадо любов”, направо ме закла бабето...
ШОФЬОР. Дай и на мен една, че... И днес отиде всичко... (Взима ягода, опитва я.) То не се яде... Пак ще пуша. То се е видяло... Три кутии. Как да ги откажа... Как...? В тази държава можеш ли да откажеш цигарите? А? Можеш ли...? А? (Към Чиновника.)
ЧИНОВНИК. Ами така е, като разпродадоха „Белгартабак”...
ЖЕНА с Я. Пуши си, пуши си... Не го мисли много... Каквото ти се прави – това!
ЧИНОВНИК. По-добре в джакузито. Ще види тя... За какво го правих това джакузи? Колко нерви. Колко майстори... три хиляди и седемнайсет лева, без ДДС, а аз ходя с една риза и едни панталони от две години.
ЖЕНА с Я. Че нямаше ли по-евтини джакузита?

 

По радиото продължават да съобщават за извънредните температури.

 

Шофьорът пали невъзмутимо цигара.

 

Жената с о.л. крещи фалцетно, без да се разбира нищо.

 

Шофьорът продължава да пуши, абсолютно невъзмутим.

 

ЖЕНА с Я. Малко е жега. Ама толкова ли не може да потърпи? Ама не й е лесно де... И на нея не й е лесно. Трябва да й влезем в положението на жената... Кой месец си? Горещо си е... Аз едно време, като бях по-млада, търпях много на жега. Ама сега не е така. Години... Години, какво да ги правиш. Трябва да минават. Не можеш да ги спреш. Обърнеш се... и айде. Ама какво да правиш? Може ли да спреш...?
ШОФЬОР. Къде ще спирам? Стига, че ме натисна язвата...
ЖЕНА с Я. Ама ти и язва ли имаш? На дванайсетопръстника или другата, обикновената?
ЖЕНА с О.Л. Такава ли ще бъде мойта смърт? Такава ли? Не бях ли аз по-достойна, по-различна? Аз исках в пяната на вятъра да отшумя. В треви зелени да се роня. Да бъде мойто тяло – тишина. И после хората за мене да говорят в рими, в напеви, в цветове...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Казвам ти, батко, тая направо си отшумя. Еба ти шоуто... Еба ти купона. Еба ти култа...

 

Пауза.

 

ПЪТНИК М. За къде бързате всички? Ти например, нали ще се бесиш и без това... А за какво ти е? Като стигнеш, и какво? Пак същото. И да стигнеш, и да не стигнеш... Все тая...
ЧИНОВНИК. Няма да се беся, а в джакузито...
ПЪТНИК с В. Другото значение на ироним...
ПИТНИК М. Като видя човек да решава кръстословици, и ми се гади... Направо ме стърже отвътре. Правя киселини...
ЖЕНА с Я. Това не е от кръстословиците, а гастрит...
ПЪТНИК с В. А какво да правя? Мислите ли, че ми е лесно, щом решавам кръстословици? А...? Мислите ли? Но по-добре кръстословици, отколкото...
ПЪТНИК М. Интригант...
ПЪТНИК с В. Ироним.
ЖЕНА с Я. Какво отколкото, ако не е тайна? Их, все едно нищо не съм питала...
ПЪТНИК с В. Отколкото... Не ми се говори... Не ме карайте да говоря. Не трябва. Казвам ви сериозно. Ето, виждате седя си тук и си пътувам. Мълча си. Нито знам къде отивам, нито откъде се връщам. За мен няма особено значение. Важно е да пътувам. Да пътувам и да си мълча, да си мълча и да си пътувам. Не ми нарушавайте правата. Живеем в държава, в която има действащи закони. Има ред. Има дисциплина. Нали така?
ТИЙНЕЙДЖЪР. И тоя направо си отшумя... К`во стана днес, братлета?
ПЪТНИК с В. (взима манивелата, която стои от дясната страна на шофьора). Всички на пода! Казах – всички на пода! На колене! На пода! Не ме ядосвайте. Не ме ядосвайте. Моля ви. Много ви моля... Нищо не съм ви направил. Стоя си тук и решавам кръстословица. Само не ме ядосвайте... Малко ми трябва. Слънцето така е навлязло в мозъка ми, невроните ми са се размекнали. Всеки момент може да предизвикат агресия... Не трябва никъде да излизам. Само подам ли си носа от тук, и се влюбвам. Рязко се влюбвам... Разбирате ли ме? И пак ще тръгна по онзи път. Ще искам в гърдите й да се удавя... Сред езерата на очите й да остарея... Ще искам.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Опа. Хлопна, казах ви, че му хлопна...
ЖЕНА с Я. В чужбина всички се побъркват. Вие къде сте били?
ПЪТНИК с В. От три дни съм във вашето общество. Пет години бях там. Не ме предизвиквайте... Зле съм с нервите. Нервната ми система е раздробена. Имам няколко инфекции в лявото полукълбо. Още не съм съвсем готов. По-добре кръстословици. Водоравно-хоризонтално. Нищо лошо не съм ви направил. Нали? Нищо лошо... Водоравно-хоризонтално. Само това...
ЖЕНА с Я. И за какво, ако не е тайна? Ама аз за какво ли питам изобщо?
ПЪТНИК с В. Не ме питайте. Не ме предизвиквайте. Не изкарвайте от мен онзи, другия.
ЖЕНА с Я. Кой другия?
ПЪТНИК с В. Онзи.
ЖЕНА с Я. У, да се ударя по устата, като почна да питам и аз...

 

Дълга пауза.

 

ПЪТНИК с В. Опразних един банкомат...

 

Всички погледи вече са към него. Тийнейджърът е свалил слушалките. Шофьорът натиска рязко спирачки и се обръща назад. Жената с о.л. говори по мобилния си телефон, но нищо не се разбира. От време на време само се чува „Прощаваш ли ми?”.

 

ЧИНОВНИК. Ами така е, като разбиха банковата система.
ЖЕНА с Я. Героят на мама! Вие сте като Шон Пен...
ПЪТНИК с В. Обезкостих го направо...
ЖЕНА с О.Л. (Пее си.)
ШОФЬОР. Ей, певицата! Тишина! И к`во?
ПЪТНИК с В. Петдесет и пет бона, чисто...
ШОФЬОР. Бивш ли си, или още си пандизчия!?
ПЪТНИК с В. Бивш, така е, бивш... От три дни съм бивш... От шейсет и девет часа съм бивш.
ЖЕНА с Я. Много важно. То днес всеки втори минава от там... Ама накрая само тия, дето нищо, те... Горкичкият...
ЧИНОВНИК. Ами така ще е – с такава мудна и корумпирана съдебна система.
ПЪТНИК М. Всеки може да си ходи, където си иска. Един в затвора, друг във Венеция...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Еба ти кефа. Пандизчия. Еба ти кефа... Ти ме върна в педагогиката бе...
ПЪТНИК с В. Казваше се Елеонора. Приказна... Заради нея го направих. Заради нея. Нямах два лева. Но после един месец във Венеция... Не ми се говори. Става ми нещо, като се сетя. Всичко нахлува. А миглите... Друга тема, ох... Не мога да я забравя... Целият ми живот отиде заради нея. Ама какво от това? Може би така трябва... Любов... голяма... И такива глупости сме правили... Такива... Особено във Венеция. Не трябва да си спомням. По-добре водоравно-хоризонтално, хоризонтално-водоравно... Не съжалявам за нищо... За нищо...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Клатил си в гондола значи...? Ще разказваш... Кефиш ме, пич, кефиш ме... Ей такива като тебе ме кефят. Банкомат, любови, гондоли. Малко пандиз. Малко това-онова. Така трябва да се живее, а не като оня смотаняк. (Показва Чиновника.)
ЧИНОВНИК. Само да слезем, ще видиш кой е смотаняк... Смотаняк ще викаш на баща си... Лайно таков...
ПЪТНИК М. Няма да е скоро, пътят е дълъг.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Що ще цапаш джакузито бе? Гръмни се някъде направо...
ЧИНОВНИК. Ей, охлюв!
ПЪТНИК М. Не ви ли се струва, че всичко е заради жени...?
ТИЙНЕЙДЖЪР (към Пътника м.) Абе братле, ти нещо да не си, а...? Абе що ми се струва, че си тръгнал по лявото платно бе, брато. Лекинко къде левия спонд.

 

Дълга пауза.

 

ПЪТНИК М. (притеснен). И какво от това? Какво...? Нещо лошо ли...?
ТИЙНЕЙДЖЪР. Ама верно ли?
ЖЕНА с Я. А, ами аз още в началото разбрах, че е...
ПЪТНИК М. Хомосексуалист... Ама някакъв проблем ли има? А? Кажете, някакъв проблем ли има, а? Нещо ви преча на компанията?... Какъвто си искам, такъв ще бъда. Вие да не сте много хубави? Картинки! И не съм хомосексуалист. А човек с нерегламентирана сексуална ориентация.
ЖЕНА с Я. А, аз не ги деля.
ПЪТНИК М. Има известна разлика... За да бъдем точни.
ШОФЬОР. С две думи – педал постмодернист...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Откъде ги вадиш тия думи бе, брато? Шофьорче, пък к`ви думи знае – „педал постмодернист”.
ЖЕНА с О.Л. Аз например, тоест една приятелка... Нищо... Нищо...
ЧИНОВНИК. А един мой приятел...
ЖЕНА с Я. Ами то в днешно време май всички са... Имам чувството, че само моят не е. Ама отде да знам? Ние толкова отдавна не сме, че... (Пауза.) Ама какво да го правиш – живот... Трябва да има всякакви... Иначе за какво е тоя живот...
ШОФЬОР. Абе всички ли сте идиоти, бе!
ПЪТНИК М. Четирийсет и три процента по последни данни. Но социолозите твърдят, че се покачват рязко. А и не могат точно да овладеят базата данни... Много е плуваща, Шон...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Кефиш ме, брато, кефиш ме, копеле... Базата данни... И му вика Шон на шофьорчето...
ПЪТНИК М. (към Тийнейджъра). Не съм ти брато, нито съм ти копеле, нито съм ти еба ти, нито съм ти никакъв!
ЖЕНА с О.Л. Аз просто искам друга смърт. По-красива... По-различна...
ЖЕНА с Я. Какво да прави жената? Не й е лесно. Ама за какво ви трябваше да се качвате?

 

Пауза.

 

ЖЕНА с Я. У, да се ударя по голямата уста. Двама возите!
ЧИНОВНИК (към Пътника с в.) Голяма жега... И как казахте, че се казва вашето момиче?
ПЪТНИК с В. Елеонора.

 

Пауза.

 

ЧИНОВНИК. Елеонора. (Пауза.) И мойта се казна така... Елеонора...
ПЪТНИК с В. Ама...
ЧИНОВНИК. И тя ме караше да ходим във Венеция... Но откъде пари? Всичко отиде за трапезарията. Като ми каже – искам това интериорно решение, искам онова интериорно решение... (Пауза.) Курва...
ПЪТНИК М. Е, сега, чак пък курва момичето...

 

Пауза.

 

ЖЕНА с Я. Да не е една и съща? То колко Елеонори има, колко Венеции...
ЧИНОВНИК. Руса?
ПЪТНИК с В. Да. Метър и седемдесет и един?
ЧИНОВНИК. Метър и седемдесет и един.
ПЪТНИК с В. Вегетариантка?
ЧИНОВНИК. Вегетариантка.
ПЪТНИК с В. Сомнамбул?
ЧИНОВНИК. Сомнамбул. С тънка шия?
ПЪТНИК с В. Да. С устни от маточина и босилек.
ЧИНОВНИК. Да. С полутонове под очите?
ПЪТНИК с В. Да... С една малка меланхолия около гласните й струни?
ЧИНОВНИК. Да... С дихание на следобеден чай в късна есен?
ПЪТНИК с В. Да. С очи, отнесени нанякъде?
ЧИНОВНИК. Да. Със сълзи от кантарион и мащерка?
ПЪТНИК с В. Да...
ЧИНОВНИК и ПЪТНИК с В. (заедно). Естествено руса...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Да... Коленете й отместват вятъра встрани, а очертанията й сезоните...
ЧИНОВНИК и ПЪТНИК с В. (заедно). Да.

 

Всички се обръщат към Тийнейджъра.

 

 

Дълга пауза.

 

ШОФЬОР. Добре, че мойта е Димитрина... Ей... Добре, че не е Елеонора, ей... Венеция ли? Ще види тя една Венеция. Във Венеция ли? Като взема манивелата ще й дам една Венеция!
ЖЕНА с Я. Ами да, ти ще се трепеш. Сто болести. Язва те мъчи. Високо, ниско. И цялото кино ти е на главата. А тя – във Венеция. Ох, и на мен ми стана малко горещо и затова говоря. Колко ли градуса е вече...? По-добре да не питам... Че ще ми стане още по-горещо.

Радиоводещ: Откакто метеорологията е наука, от седемнайсети век, никога не са измервани по-високи температури, твърдят специалисти от Института по метеорология и хидрология към БАН. Междувременно световните агенции преливат от информации за смъртни случаи, парализирани пътища, пожари. А в този момент колегите от РАИ Едно излъчват репортаж от Венеция, в който става дума, че миризмата от каналите е нетърпима. Препоръчва се жителите и гостите на града да се движат с маски. От Барселона пък изтича информация, че Рийкард е отменил тренировката на футболистите си. „Ноу камп” е котел, буквално гласи информацията. От Париж съобщават за множество инфаркти. Очаквайте още извънредни новини.
ШОФЬОР. И ги разкарай тия ягоди, овоняха ми душата!
ЖЕНА с Я. Ама къде да ги сложа...? Ама къде? Ама и аз за какво ли взех и този лук!?
ЖЕНА с О.Л. Ох, ще повърна!
ЖЕНА с Я. Уж за хубаво. А тя каква стана сега? Нито да го хвърля, нито да го оставя. Ни така, ни така. Каква стана тя? Ох, обади ми се мигрената... Ще ме съсипе сега... То ни така, ни така...
ПЪТНИК с В. (към всички). Картина от Гоген, с три, пет, с осем букви...
ПЪТНИК М. Станимир.
ПЪТНИК с В. Не заспива. (Всички се обръщат към Пътника М.)
ПЪТНИК М. Извинете... Съжалявам. (Всички продължават да го гледат втренчено.) Какво толкова...!? Добре де, няма го вече Станимир. Изчезна, ако ви е толкова важно да знаете... И затова изобщо не ми пука. И ще си пътувам. И ще се връщам. Вече нищо не ме интересува. Само гледам цветята, птиците и това е... Нито го знаете Антон, нито сте виждали Станимир. Нито някога ще ги видите. Така че не ме гледайте! Само ще ви кажа, че Станимир никога не би се държал така. (Пауза.) Да, заради него пътувам. И не знам къде отивам. И нито ще разбера откъде се връщам. Но ви казвам, много хленчите. И какво като псувате. И какво като хленчите. Единият – манивелата, другият – джакузито, третият – не знам си к`во! Гледайте нещата малко по-отвисоко! Полезно е. (Пътникът мечтател отново се обръща към прозореца.)
ПЪТНИК с В. (към всички). Картина от Гоген.
ЖЕНА с О.Л. „Мечтание” става ли? Да умра в маршрутка. Една прекрасна смърт. Най-хубавата смърт. По-истинска от тази смърт не зная. Харесвам тоновете й, харесвам как пътувам към безкрая. С гондолите на моята тъга, потънала в розова омая. Такава, такава смърт... Такава смърт не зная...
ЖЕНА с Я. Ами какво да прави жената? Не й е лесно...
ШОФЬОР. Ей, казах никой няма да умира. Само някой да е тръгнал да умира, и ще изкарам манивелата... Луди, селяни, педерасти. Вадя манивелата и не ми пука. Ще ви лежа, ако трябва. То все тая. Дали там. Дали тук. Отдавна ми е все тая...
ЖЕНА с Я. (към Шофьора). Като бях с двайсет и пет години по-млада търпях, ама сега...
ЧИНОВНИК (към Тийнейджъра). Познах те. Ти си. Аз съм те виждал с нея... Ти си. Точно ти...
ЖЕНА с Я. По-спокойно, младежи!
ЧИНОВНИК. Ти си – познах те...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Чичка, споко... Да не образуваш някой инфаркт.
ЧИНОВНИК. Ти си, познах те...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Да не мислиш, че ми е лесно бе, копеле...
ЧИНОВНИК. Само да излезем и ще те убия. Копеле ще ми вика... Лайно...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Само ти споделям, брато... Нищо повече... една споделка само... По-малко от пет пъти не признава... Прави шок... Един път й записах тройка, брато, и после глей к`во става... Да не мислиш, че ми е лесно? А?
ЧИНОВНИК. Ще те убия.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Само ти правя една споделка. Нали вече сме си близки...
ЧИНОВНИК. Само да слезем... И те убивам на място... Близки сме си били...
ТИЙНЕЙДЖЪР. К`во съм ти направил би...? К`во? Клатя си, к`во толкова... Това е. Друго какво? А? Какво толкова...?
ЧИНОВНИК. Само да слезем...
ТИЙНЕЙДЖЪР. И кинти ми дава. Да я изгоня ли, а? К`ъв ти е проблемът, кажи ми, к`ъв ти е проблемът... Може ли това да е проблем...
ЧИНОВНИК. Само да слезем. Само да слезем... А ти дава и пари... И по колко ти дава? (На Чиновника видимо му прилошава.)
ТИЙНЕЙДЖЪР. В зависимост, брато... Според зависито... Що, някакъв проблем ли има...?
ШОФЬОР. Добре, че мойта е Димитрина... Ей, добре, че мойта е Димитрина...
ПЪТНИК с В. (на себе си). Решавай си кръстословицата. Решавай си кръстословицата. Нищо не си чул. Нищо не си чул. Нищо не си видял. Нали, нищо не си чул, нищо не си видял. Роман от Робъртсън Дейвис – не го знам... Давай нататък – вид отрова, мишеморка, не го знам... давай нататък. Моля те, моля те... Запази спокойствие. Само спокойствие. Така. Точно така... Иначе пак ще поискаш да се удавиш в гърдите й. Монголски скотовъд, това го знаеш. Спомни си го, как беше, а? Това го знам. Заспа...
ТИЙНЕЙДЖЪР (към Чиновника). Чичката, бъзикам се... Споко бе... Не съм аз.. Аз с такива дърти чанти не се занимавам... Аз съм естет, брато... (Дълга пауза.) К`во знаеш ти, бе. Две години я свалям. Рози, карамфили, хризантеми. Градински цветя. Стихове прописах, брато. Дето никога не съм си падал по поезия. Дето съм си мислил винаги, че това са някакви сантиментални лиготии. Всяка сутрин я събуждам с един SMS – такъв готин. Да й бъде хубав денят. И пак стихове, и пак цветя, и пак хризантеми, и пак градински цветя... Уча и на две места бачкам. Парите ми само за цветя отиват... И нищо не става. Нищо. Никакво внимание. Все едно ме няма. Хванала някакъв тъпак с много кинти, мъкне я насам-натам с едно ауди, показва я наляво и надясно пред някакви тъпаци. И тя им се усмихва. А знаеш ли каква усмивка има, а? (Пауза.) Казвам й, поне един път да излезем заедно да изпием по нещо. (Всички погледи вече са се насочили към Тийнейджъра. Пауза.) Две години, братле, и нищо... Знаеш колко гаджета ми се мятат? Знаеш ли колко? Представа си нямаш. Не може да ти го побере главата. Обаче аз искам нея. И ако трябва, цял живот ще я свалям. Цял живот ще й вися пред прозореца. Така че, споко, брато... Много споко... (Пауза.)
ПЪТНИК М. Жени... Мъже... Гледайте на нещата малко по-отвисоко. Вижте какво става с човека? (Посочва Пътника с в.)
ШОФЬОР. Ей, сладур, аз бачкам тук по дванайсет часа, трепя се... Дупки, трапове, дупки. После пак дупки... Задръствания... Писна ми. Писна ми, да знаеш, сладур... Напускам. Отивам във Венеция.
ЖЕНА с О.Л. И като ми каже, с вас, моя Пиаф, всичко е различно. Изпадам в друга препинателност, когато главата ми е върху раменете ви...

 

Жената с о.л. взима манивелата и разбива близкия до нея прозорец, показва си главата навън.

 

ЖЕНА с О.Л. Тук съм... Пиаф е тук и те чака...
ШОФЬОР. Да чупи, дреме ми... Аз тръгвам...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Искаш и ти да клатиш на гондола, а...? Ай, после ще разказваш...
ПЪТНИК М. Извинете! На гондола е кофти... А и във Венеция все пак липсва атмосферата на Париж. А и в магазините рядко има разпродажби... Париж е друго... Не, не че във Венеция е лошо. Но най-добре е през зимата Венеция. Лятото си е за Булонския лес – сенчесто, прохладно...
ШОФЬОР. Ужас – неужас – отивам във Венеция. Изгниха ми костите в тази маршрутка. Изгниха... И на всички да ви угаждам... И какво...? Само болести. Високо, ниско кръвно. Микс. Ревматизъм. Не мога да ги изредя. Кръстът ми замина... Само нерви. И накрая два лева да нямам. Отивъм във Венеция. Ще си взема гондола. И ще пътувам. Ще обикалям каналите. Ще пътувам. Поне няма дупки, няма трапове...

 

Шофьорът излиза от маршрутката и си тръгва.

 

ТИЙНЕЙДЖЪР. И на шофьорчето му хлопна... Много яко...

 

Дълга пауза.

 

ЖЕНА с Я. Някой знае ли къде се намираме? Ама то няма голямо значение. Ама аз за какво ли и питам...?
ПЪТНИК М. Дами, гледайте на нещата малко по-отвисоко.
ПЪТНИК с В. Опера от Атанасов.
ЖЕНА с Я. „Гергана”. Всъщност къде се намираме?
ЧИНОВНИК. Кой го интересува вече? Аз изгорях!

 

Междувременно времето се разваля. Започва да духа, да вали, обръща се в сняг и виелица.

 

Радиоводещ: Снежна покривка парализира страната. В момента температурите са двайсет градуса под нулата. Очаква се още понижение на температурите. Според специалисти рязкото обръщане на времето се дължи на синдрома „атомен взрив”. Историци напомнят, че след бомбардировките над Хирошима и Нагазаки е завалял сняг. И една любопитна новина в края на емисията. Гондола е открадната от „Сан Марко” във Венеция. Издирва се около четирийсетгодишен мъж. Цялата полиция на Венеция и съседните градове е на крак. Напомня се, че това е първият случай в историята на града, известен като място за любов и родно място на Марко Поло, Антонио Вивалди, Карло Голдони и други.
ЖЕНА с О.Л. Смъртта като гондола ще погаля. По-хубава от тази смърт не зная.
ЖЕНА с Я. Едно време търпях, обаче сега...
ПЪТНИК с В. Български революционер с единайсет букви.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Еминем...

 

Снегът влиза през счупения прозорец. Косите на пътниците са посипани със сняг.

 

Вратата на маршрутката се отваря. Влиза Шофьорът.

 

ЖЕНА с Я. Ама така се притесних, като тръгна. Викам си, къде ще ходи сега? За какво му е? То вярно, че трябва да се видят много неща... Ама какво, може и без тях. Аз като не съм виждала Венеция, какво...? Все тая...
ШОФЬОР. Пак ще ме натисне язвата... Ох, артритът сега ме подхвана...
ЖЕНА с Я. Щом те боли, попсувай си малко да ти мине...

 

Пауза.

 

ШОФЬОР. Умрели има ли?
ЖЕНА с Я. Умира ли се така лесно? Дремят...
ШОФЬОР. Мамка му студ... То ни така, ни така... Лазим. Лазим... Гледай го тоя бе... Това да не ти е пешеходна пътека...
ЖЕНА с Я. Ама как не го е срам!
ШОФЬОР. Млък!
ЖЕНА с О.Л. Бихте ли затворили! Поне за малко. Малко да се стоплим и после пак... А, господине...?
ТИЙНЕЙДЖЪР. Лелче, ай тише, че ми се нанка. Еба ти култовия студ...
ПЪТНИК М. Свиква се... Важно е кръвта да кипи... И хормоните да скачат.
ПЪТНИК с В. Филм с Шон Пен – с една, осем, тринайсет букви?
ШОФЬОР. Безспорно това е „Да бъдеш обичан”. Аз живея заради Шон Пен бе... (На всички, високо.) В „Да бъдеш обичан” Дейтриксън е областен прокурор, който трябва да докаже вината на мъж, обвинен в изнасилване на три жени. Фактите по делото са странни – една от жертвите е мъртва. (Продължава да говори, но си мрънка на носа и не се чува.)
ЖЕНА с О.Л. Пиаф умира... Ела ме прибери, ела да се стопля за последно на рамото ти...
ЧИНОВНИК. Дали ще стигнем някога...
ПЪТНИК М. Има ли значение?
ЖЕНА с Я. Аз да бях с трийсет години по-млада, к`ъв щях да си хвана, ама на... Щото с всички се съобразявам... От работа на работа, и то си мина... Млад (размечтава се), хубав, строен. Кавалер. Внимателен. Въздържател...

 

На Жената с ягодите й звъни телефонът.

 

ЖЕНА с Я. Ох, не мога!

 

Дава телефона на Пътника М.

 

Кратка пауза.

 

ПЪТНИК М. Агенция „Фруктова любов”. Устните ми са върху единия ти грейпрфут. Добре, ще бъдат лимони. Започвам да ги пия от кора до кора. Първо единия, после другия... Какъв бързак само, викам си ще изкара поне една минута. Те сега много бързо свършват повечето. (Затваря телефона.) Още не съм отишъл до другия грейпфрут и...
ЖЕНА с О.Л. Както кажеш ти, така ще бъде, помниш ли ме още, а...? Аз съм твоята Пиаф... Твоето врабче...

 

Снегът започва да вали все по-силно. Релефът на Маршрутката става все по-невидим. Снегът я затрупва. И всички вътре в нея. Говорът на героите става завален. Идва отдалеч.

 

ЖЕНА с О.Л. Да умра, заскрежена тук. Такава жалка смърт...
ПЪТНИК с В. Успокой се... Успокой се... Хоризонтално – водоравно. Водоравно – хоризонтално... Насекомо, да, това го знам...
ЖЕНА С Я. Ще им ходиш във Венеция. Не стига, че им работиш... Ами и във Венеция ще им ходиш.
ШОФЬОР. Чакай, че ми се обади ревматизмът...
ЖЕНА с Я. Искаш ли да ти запаля?
ШОФЬОР. Не стига, че им живея, ами ще им пуша!
ПЪТНИК М. Друго си е Париж... Мулен руж... Сен Дени... Венеция е едно село в сравнение с Париж. Абе не е точно така. И там си има своята... как да се изразя – своя чар...
ЧИНОВНИК. Вместо аз да се къпя в това джакузи... Ходя с едни и същи дрехи трета година.
ТИЙНЕЙДЖЪР. Споко бе, брато, всичко ще е окей.
ЖЕНА с О.Л. Такава жалка смърт!
ПЪТНИК с В. Български революционер – една, три, пет, шест букви...
ТИЙНЕЙДЖЪР. Еминем...
ЖЕНА с Я. Едно време търпях на студ, ама сега – хич... Де да бях с четирийсет години по-млада...
ПЪТНИК с В. (решава си кръстословицата, говори си сам). Роман от Томас Ман с три, седем, единайсет, петнайсет. С-м-ъ-р-т...?
ПЪТНИК М. Смърт във Венеция.
ПЪТНИК с В. Заспа. Направо си заспа.

 

Край.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. септември 2014 г.
Публикация в кн. „5 пиеси“, Елин Рахнев, Изд. „ФАМА“, С., 2011 г.

©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]