Действащи лица:

 

 

ГК – ГОСПОДИН КОМПАНИЯТА
КС – КАНДИДАТ СЛУЖИТЕЛЯТ

 

 

Всичко е условно

ГК. Заповядайте. Настанете се удобно. Столовете тук са удобни.
КС. Благодаря ви. Така е.
ГК. Искам да ви намекна, че вие няма да имате визуален контакт с мен, както и аз с вас. От Компанията смятаме, че само така се игнорира всяка субективност на този тест за постъпване в Компанията.
КС. Не знаех, но щом е така...
ГК. Просто очите при всеки човек винаги издават допълнителни отговори, а това не е добре. Губи се основната линия... А тя е важната.
КС. Сега ви разбрах...
ГК. Някога сядали ли сте на по-удобен стол?
КС. Наистина са много удобни. От естествена кожа ли са или от еко – изкуствената?
ГК Изработката е специална. Уникати.
КС. Разбирам.
ГК. Готов ли сте за това предизвикателство?
КС. Разбира се, че съм готов.
ГК. Това е добре. Сега виждам CV-то ви. Езици, образование, компютри. Имате достатъчно специализации. Такааа, добреее... Първо искам да ви поздравя, че стигнахте дотук. Знаете колко хора подават документи. При нас е нещо невероятно.
КС. Старах се доста.
ГК. (гледа документацията). Наясно ли сте какво представлява Компанията?
КС. Имам предположение за някои неща. Но в общи линии любопитството ми е голямо. А може би това е част от предизвикателството.
ГК. Наясно ли сте, че ще започнете от най-ниското ниво? Или казано по друг начин – от пълна нула?
КС. Наясно съм. И мисля, че това е съвсем нормално. Все отнякъде трябва да се започне.
ГК. Дотук добре... Разбирам, че емоционално сте се подготвили?!
КС. Това е Компанията, за която винаги съм искал да работя. Още от дете събирах всичко за нея. Изрязвах си всички вестникарски статии, събирах ги старателно и ги слагах под възглавницата. Родителите ми дори се притесняваха за мен. Но по-късно разбраха това голямо мое желание, тази моя мечта, и започнаха да ме подкрепят.
ГК. Господине, започвате зле. За Компанията никога нищо не се е писало. Никаква информация не е излизала за нея в никакви медии. Още веднъж ако излъжете, и този удобен стол ще трябва да остане пуст.
КС. Няма да се повтори. Просто съм много объркан. Исках да стана бас китарист, но обстоятелствата... Въобще животът е пълен с обстоятелства и затова...
ГК. Това ми мина през ушите. Все едно нищо не сте промълвили. Говоря за бас китарата. Трябва още в началото да ви кажа, че тук се работи по трийсет, четирийсет, ако трябва и по шейсет часа на ден. Това не ви ли притеснява?
КС. Ни най-малко. Готов съм да спя тук в името на Компанията. Да не се храня. Да давам всичките си сили за просперитета й. Това за мен преди всичко ще бъде чест и отговорност, и после работа.
ГК. Опитайте се да избягвате патетиката. Тя няма да ви донесе точки. Дори обратното. Като начало: какво е семейното ви положение?
КС. Самотен съм. Нямам семейно положение.
ГК. Това е много добре. Ако бяхте семеен, нямахте никакъв шанс. Това са излишни грижи. А после деца – пак грижи. Мисля, че разбирате защо предпочитаме да сте с чисто семейно положение. Представете си сега да сте семеен и жена ви да ви търси по телефона, защото се е развалил хладилникът. Как ще се отдадете на Компанията? Мислите ви ще отидат към хладилника. Ще започнете да търсите техник, ще започнете да нервничите. Жена ви няма да ви остави на мира, докато не дойде техник. Ще ви прави фасони по телефона. После, у вас, пак фасони... Няма да може да се наспите и да бъдете бодър и съсредоточен в името на Компанията.
КС. Така е. Добре, че миналата година се разминах на косъм. Бяхме пред сватба, но знаете, случва се в последния момент. Влюби се в друг. В най-добрия ми приятел. От деца сме заедно. Видях ги да се целуват в една телефонна кабина. Никога няма да му го простя. И на нея няма да й го простя. А я обичах. Истински я обичах. От глава до пети. И май още я... Дори като се сетя за нея, ми прилошава. Ама истински ми прилошава.
ГК. Разбирам.
КС. Обичах сутрин да я гледам как се протяга. Обичах дъха й. Обичах чая по раменете й. Вечер, когато си идваше от работа, винаги слагах масата. Купувах вино. Пиехме, говорехме си...
ГК. Разбирам. Само да ви предупредя, че изразяването с излишна поетичност също не води до нищо добро при събирането на точките.
КС. Този нещастник ми я взе. Това е истината. От деца сме заедно, от деца... Никога няма да му простя. Никога... Пълен боклук!
ГК. Успокойте се и се съсредоточете. Ще ви помоля да не изпадате в такива състояния. Те носят само минуси за вас. А и аз не съм тук да слушам, а още по-малко да решавам лични проблеми. Мисля, че ме разбирате. Аз не съм психоаналитик. Компанията има достатъчно психоаналитици, които ще бъдат на ваше разположение.

Пауза.

КС. Съжалявам, че изпуснах нервите си. Няма да се повтори.
ГК. Всяко разнежване е загуба на точки. А в момента аз калкулирам. Имате да събирате много точки, за да преминете прага на Компанията. Разбира се, всичко зависи единствено и само от вас.
КС. Разбирам. Няма да се повтори. Винаги съм искал да прекрача прага на Компанията. Да бъда част от нея. Няма да се повтори.
ГК. Потите ли се често?
КС. Не ви разбрах!?
ГК. Хубаво е да ме разбирате отведнъж. Иначе ми ядете времето...
КС. Страшно съжалявам, ама...
ГК. Изпотяват ли ви се подмишниците често?
КС. Ами от време на време. Ако съм по-превъзбуден. Ако съм в някакво напрежение, а и разбира се – в по-топлите месеци. Като при всички хора... Юли, август, понякога и септември... А и сега летата са много горещи. С всяка година стават все по-горещи.
ГК. Господине, в тази Компания служителите не се потят... Това не може да се случи нито през топлите, нито през студените месеци. Потта под бялата риза е нещо изключително вредно. То накърнява имиджа на Компанията, независимо дали сте на работното място или извън него. Имиджът на Компанията е нещото, което се гради с векове. И ако подмишниците ви са изпотени и са накацали мокри петна по ризата ви, това е уронване авторитета на Компанията. Срива го. Ясно ли се изразих? Или да повторя мисълта си.
КС. Ами, ако нямате нищо против, ще използвам козметични препарати. Те сега толкова много се продават, че няма да има проблем според мен. Въобще козметичната индустрия е в разцвета си, така че няма да има проблем. В смисъл, че имиджът на Компанията няма да пострада. Ако съм ви разбрал точно.
ГК. Вижте, имате ли нещо против да не анализирате моите думи, а просто да отговаряте – точно и ясно. За да не губим време.
КС. Няма да се повтори... Само казах, че вярвам в козметичната индустрия.
ГК. В болницата на Компанията има дерматолог. Ако случайно прекрачите прага на Компанията, това ще бъде едно от първите неща, които ще трябва да свършите. Чрез интервенция част от потните ви жлези, които стимулират подмишничната ви пот, ще бъдат премахнати. Така бялата ви риза винаги ще бъде чиста и имиджът на Компанията ще бъде непокътнат. Тук козметичните продукти не са на почит. А и струват пари.

Пауза.

КС. Боли ли много?

Дълга пауза.

КС. Просто питам така, от любопитство. Само така, от любопитство.

Дълга пауза.

ГК. Вижте, не преминавайте границите с мен. Мисля, че бях достатъчно ясен.
КС. Само питах, защото много ме е страх от доктори.
ГК. Тук никога нищо не боли. Запомнете го.
КС. Да, запомням. Тук никога нищо не боли.
ГК. И в тази Компания никой никога не се поти.
КС. И никой никога не се поти.
ГК. Алкохолът също е тема на този разговор. Не можем да минем без него. Бъдете максимално искрен, защото всички детектори са включени. Знаете, това е една от болестите на века.
КС. Пия малко. Вино, от време на време водка. И ако се съберем с приятели – бира. Но винаги в рамките на допустимото. От абитуриентския бал не съм се напивал. Тогава беше страшно яко. Губят ми се часове. Беше много, много яко. Само като се сетя, може би най-великият ден от живота ми. Най-готиният. Направо летях...
ГК. Достатъчно. Първо искам да ви помоля, и въобще, ако искате да прекрачите прага на Компанията, думи като „яко” и подобни на тях, да изрежете от речника си. И да инплантирате на тяхно място други изрази, които се използват от персонала на Компанията... Тук има щатен филолог. Евентуално, ако станете част от Компанията, това ще бъде едно от първите ви задължения – да се срещнете с него и да оформите речника си. Той в момента е в ужасно състояние.
КС. Разбирам. Изпуснах се. От време на време се изпускам. Но това няма повече да се повтори. Винаги съм се старал да говоря литературно. Да не използвам чуждици... Изпуснах се, наистина... Това дали отнема точки?
ГК. Всяко изпускане отнема точки. И намалява шансовете ви. Но да се върнем към алкохола. А и чух, че имате приятели.
КС. Да, имам. Те са двама-трима. Не са много. А и след онази история все по-малко вярвам в приятелството. Но пък не може съвсем да не вярваш. Или поне така си мисля.
ГК. Вижте, не сте дошли тук, за да правите свободни разсъждения върху приятелството. Нали така?
КС. Да. Това отнема ли ми точки?
ГК. Ако прекрачите прага на Компанията – край на приятелствата. Компанията е вашият приятел. Ясен ли съм?

Пауза.

КС. Ами аз как да им кажа сега, че вече не са ми приятели? Те от толкова години винаги са ми помагали. И въобще сме си компания. Малка компания, но задружна.
ГК. Господине, започвате малко да ме нервите. Образувате ми нерви.
КС. Не исках. Страшно съжалявам.
ГК. Служител на Компанията ще се погрижи за това. Ще се срещне и ще поговори с тях. Ще дадете адресите им, телефонните номера. И всичко ще бъде наред. Компанията не може да си позволи да си губите времето в по-малки компании. Независимо какви са те – приятелски или други. Това първо, пилее време, и второ, ви разконцентрира и физически, и емоционално. А ние инвестираме достатъчно много във вас. И не можем да си пилеем парите на вятъра. Нали съм ясен?
КС. Ясен сте... Разбирам ви... Но все пак едно приятелство се гради с години. А и приятели, истински приятели, не се намират толкова лесно, както се казва, под път и над път.
ГК. Не говорете с шаблони. Имате да трупате точки. Но да се върнем към алкохола.
КС. Ами то червеното вино нали е полезно за сърцето и за миокардита.

Пауза.

КС. Защото скоро четох едно проучване и там всъщност пишеше, че няма по-добро лекарство за сърцето. И дори в Париж се пие на закуска – чаша червено вино. Разбира се, трапезно, не някакво с високи градуси...
ГК. Господине, увличате се... Увличате се!
КС. Много съжалявам... Просто съм много напрегнат и говоря глупости.
ГК. Ако станете служител на Компанията, ще имате право на чаша шампанско на годишния ни коктейл. Ще имате право на избор – бяло или червено. Френско или португалско, и така нататък, и така нататък. Както виждате, ние се грижим за своите служители. Даваме им право на избор. Даваме им право да се чувстват единствени и богопомазани, както се казва. Да сте чули някоя друга Компания така да се грижи за своите служители?
КС. Дори не съм си помислял, че има друга такава Компания.
ГК. Питах ви дали сте чули, а не дали сте си помисляли. Точно отговаряйте на въпросите ми...
КС. Не...
ГК. Така се правят пари, господине. Само така. Когато Компанията стимулира своите служители. Дава им възможност да се чувстват уникални, да се чувстват като ванилията на тортата на обществото.
КС. А коктейлът точно на коя дата е?
ГК. Господине, много ви е рано за коктейла. Това е нахалство от ваша страна.
КС. Аз го казах просто така, да се стимулирам повече. Това би ми дало сили, за да издържа това изпитание.
ГК. Стимулирайте се. Но логореята ви е малко в повече...
КС. Няма да се повтори...
ГК. Господине, колкото и неудобно да ми е – трябва да ви попитам предразположен ли сте към напълняване?
КС. При мен е генетично. Иначе не се храня много. Дори понякога и не вечерям. За да не губя време...
ГК. Не бъдете куртоазен, господине...
КС. Защото понякога не ми се яде... А и когато човек живее сам, много-много не мисли. Една филия хляб, един домат, малко сирене и готово...
ГК. Диетолозите в Компанията ще се погрижат за вас. Но вие също трябва да положите усилия.
КС. Разбирам. Готов съм да отстраня наднорменото си тегло с цената на всичко. Ще спортувам, ще спазвам диети, ще се подложа на режим... Но нали такъв ми е генът... Не знам дали ще успея... Но ще направя всичко възможно.
ГК. Спортуването е друга тема. В момента тя не е обект на този разговор. Тя е по-късно. Вижте, предполагам, и вие си давате сметка, че наднорменото тегло уронва престижа на Компанията. Не може под бялата риза да има тлъстини. Не може. И не трябва. Ако случайно станете служител на Компанията, всички погледи ще са вперени във вас. И тлъстините ви, независимо къде ще изскачат от тялото ви, ще подронват престижа на Компанията. Ще го смачкат. Ние не можем да си позволим това... Нейните служители задължително трябва да се вписват в параметър четирийсет – седемдесет – сто. Излезе ли се от този периметър, то е равносилно на излизането от Компанията.
КС. Ама аз съм генетично...
ГК. Господине, генът си е ген, но Компанията си е Компания... Нашите специалисти променят гена без проблем. Той става напълно еднакъв за всички нейни служители. Имали сте ген, утре нямате.
КС. Аз ще направя всичко, което зависи от мен. Но нали като е ген, и... Не знам как да се изразя... Няма да изляза от фетнеса.
ГК. А кога ще работите? За това замисляте ли се!?
КС. Ами в извънработно време!
ГК. Господине, тук няма работно и извънработно време. Тук времето е различно.
КС. Ами тогава как да се освободя от натрупаните килограми? Мислех, че с повече спорт и упражнения...
ГК. Господине, генното инженерство е доста напред. Искам да кажа развито. Не го мислете това. Има кой да мисли за това. Повярвайте ми. В света стават чудеса. Страшни чудеса. Ще влезете в параметрите на Компанията без никакъв проблем. И когато излизате на разходка със своите колеги, ще се чувствате уникален.
КС. Знам, знам, аз съм запознат горе-долу... Ама все пак...
ГК. Да продължаваме ли, или...
КС. Съжалявам, че така се изразих... Че се усъмних във вашите думи... Няма да се повтори вече...
ГК. Надявам се. А и малко ми влезте в положението. Вие сам видяхте каква навалица е навън. Разбирате, че и за мен това е напрежение. Старая се да го прикривам, но и аз съм човек...
КС. Да, но вие сте част от Компанията. Имате имунитет. И е различно.
ГК. Така е, доста по-различно. Имам още няколко малки препоръки към вас. Разбира се, като се каже препоръка, трябва да се разбира нещо задължително. Но не мога да ги подмина. Имате два много сериозни проблема. Тук-там косата ви е започнала да си отива.
КС. Тънък ми е косъмът и затова така ви изглежда.
ГК. Господине, започнали сте да оплешивявате. Това е фатално за имиджа, за достойнството, да не говорим за парите на Компанията. Просто ви казвам, това е фатално...
КС. Наистина ли?
ГК. Съмнявате ли се в думите ми?
КС. Не бих си го позволил.
ГК. Нашият перукер ще ви изработи прическа, която ще бъде адекватна на евентуалния ваш пост в Компанията. Тъй като вие ще започнете от най-нисшето ниво, вероятно ще ви направим малки, почти незабележими черни къдрици.
КС. Къдрици? Те дали ще ми отиват?
ГК. Важното е да отиват на Компанията. Не на вас. Къдриците са символ на успех, на класа, на финансова стабилност... Когато вървите по улиците, те ще показват и просперитета на Компанията. Защото, както преди малко подчертах, много погледи ще бъдат вперени във вас.
КС. Ама това не е ли малко в повече? Аз и черни къдрици...
ГК. Моля?
КС. Ама...
ГК. Имам чувството, че усетих някакви признаци на недоволство. Лъжа ли се, или...
КС. Изобщо не съм протестирал. Само си мисля как ще изглеждам с къдриците. Защото цял живот съм бил с такава коса. И сега с къдрици. Да не ми се смеят много!? Само заради това така реагирах. Да не ми се смеят...!?
ГК. Защо си мислите, че Компанията не е помислила за това? Този, който ви се смее, присмива или по някакъв начин иронизира, на секундата ще има проблем с Компанията. Давате ли си сметка какво значи това? Давате ли си сметка какво ще се случи, ако някой се изправи срещу Компанията?
КС. Предполагам...
ГК. Всъщност само можете да предполагате. На този етап само можете да предполагате. Но повярвайте, вашите предположения просто са в грешна посока. Съвсем грешна...
КС. Значи, всъщност да разбирам, че с къдриците мога спокойно да си вървя по улицата. И никой няма да ме иронизира или подобни работи?
ГК. Повече от спокойно. Имайте предвид обаче, че вашата прическа ще се развива или, бих казал, ще се интерпретира според поста, който заемате...
КС. Ако стана президент на Компанията, как ще изглеждам?

Дълга пауза.

ГК. Искате ли да подминем този въпрос?
КС. Просто ми стана любопитно. А поне бихте ли ми казали как бих изглеждал на второ ниво?
ГК. Да видим. (Вади от бюрото голям каталог.) Това е трето... Второ ниво, второ ниво – прическа. Сега не мога да я намеря. А, ето... Чета дословно от каталога: Акцентът на второ ниво е едва забележим, неагресивен, ненатрапчив алаброс отляво-надясно.
КС. Ами тази повече ми харесва от предната...
ГК. Доста години трябва да минат, за да ви направи нашият перукер такава. На някои им трябват десетки, на други стотици... А трети си остават с къдрици за цял живот. Всичко според работата, според отдадеността, според резултатите. Според натрупаните блага за Компанията.
КС. Искате да кажете, че мога да се пенсионирам с къдрици?
ГК. Много е възможно. Но не виждам нищо лошо в това.
КС. Ами възрастен човек с къдрици не е ли малко смешно? Само разсъждавам на глас. Нищо повече.
ГК. Преди малко си говорихме за това... Доколкото си спомням...
КС. А може ли само да ми кажете за трето ниво и повече няма да питам...
ГК. Мисля, че това е доста утопично за вас. И поради тази причина само бихте загубили време. Знаете каква тълпа от хора чака отвън – дива, неконтролируема, в очакване да седне на вашия удобен стол.
КС. Така е. Сам се убедих в това. Просто ми беше любопитно...
ГК. Ще направя компромис... (Пак отваря каталога.) Чета дословно: Незабележима плешивина – трийсет и три градуса над фонтанелата...
КС (започва неистово да се смее).
ГК. Повече никога не го правете. Ясен ли съм? Как сте със зъбите?
КС. Ама зъбите ми са здрави. Аз съм непрекъснато на профилактични прегледи – през шест месеца...
ГК. Може да са здрави, но предполагам, не, направо съм сигурен, че ще се наложи лека корекция. Ще ви се изработят нови. Всички в Компанията са с еднакви зъби. Всички трябва да бъдат с еднакви усмивки. Това е част от нашата стратегия. Не може един от Компанията да бъде с една усмивка, друг с втора... Ясен ли съм?
КС. Ама...
ГК. Господине, започвате да прекалявате. Дошли сте тук по собствено желание. Никой не ви е насилвал. Нали така?
КС. Така е, ама... Онзи ден пак бях на преглед и всичко ми беше наред.
ГК. Усмивката е визитката на Компанията ни. Тя е огледалото на Компанията.
КС. Разбирам... Да, визитката.
ГК. Без никакъв проблем можете да станете от стола и да го освободите за чакащите отвън... Знаете колко години се чака, за да се седне на този стол. Отвън има хора от десет-петнайсет години. Те обаче добре си дават сметка, че един път влязат ли, преминат ли прага на Компанията, животът им се променя към добро. Започват да просперират в личен и обществен план. Започват да трупат пари, както за себе си, така и за Компанията. Банковите им сметки започват да набъбват. Ще има моменти, в които няма да можете просто да похарчите парите. От банките непрекъснато ще получавате благодарствени писма. Ще се видите в чудо с толкова много пари. И това, разбира се, ще го дължите единствено и само на Компанията. Давате ли си сметка какво значи да се видите в чудо от много пари? Давате ли си тази сметка? Това е нещо, което не може да се сравни с нищо друго на този свят. Парите са много повече от щастие, любов, приятелства. От всичко. Ще имате достойни старини. Няма да мислите как да си платите тока, парното, водата. Ще имате възможност да хрускате това, което искате, без да пресмятате. Без да ви боли главата от излишна математика. Ето, затова е тази тълпа отвън. Тя добре си дава сметка. И ако трябва, ще чака сто години, само и само да стане част от Компанията. Ясен ли съм, господине. Вие решавате.
КС. Извинете ме, че бях така груб с вас. И недисциплиниран в отговорите. Просто винаги съм мислил, че имам хубава усмивка и затова така... Знам, че съм предразположен към напълняване, към оплешивяване, че съм малко или по-скоро направо грозноват. Но винаги съм мислил, че в усмивката ми е чарът. И майка ми винаги е казвала – как те родих с тази хубава усмивка... И затова така, иначе всичко разбирам.

Дълга пауза.

ГК. Съсредоточете се. Отиваме към епицентъра. Последните въпроси и съответно отговори носят най-много или съответно отнемат най-много точки. Просто ви трябва невероятна концентрация.

Пауза.

ГК. Ще започна по-отдалеч. Омекват ли ви краката, заболява ли ви стомахът, когато видите жена? Казано по друг начин – влюбвате ли се?
КС. Ами случва ми се, ама много рядко. Гледам да го потискам, защото след това е много трудно. А и съм доста срамежлив и като видя хубава жена, извръщам главата си нагоре към мраморното небе. Защото знам последствията. Изпадам в депресии. А при всички положения това би попречило на професионалната ми реализация.
ГК. Бих искал да ви натъртя, че думата депресия е забранена тук. По-забранена дума няма и няма да има.
КС. Изпадам в душевен катаклизъм.
ГК. Така е по-добре. Значи вече не вярвате в любовта? От пръв, от втори, от трети поглед?
КС. Точно така. Правя всичко възможно да я загърбя. И да не й вярвам. Особено след случката миналата година. Три месеца са се крили с най-добрия ми приятел. Но знаете, в един момент нищо не може да се скрие.
ГК. Това не ме интересува. Не искам такива подробности. Но мисля, че след този отговор започвате да имате някакви шансове.
КС. Така ли?
ГК. А зависим ли сте от секса? Обичате ли да правите секс?
КС. Ами, как да ви кажа... Старая се да го избягвам. Това е голямо губене на време. Душове, събличания, обличания, козметика преди това. След това ласки, високопарни думи, целувки. Яде много време това. Гълта време.
ГК. Не употребявайте моите думи. И не влизайте куртоазно в разговора... Трупате точки и след това ги губите. Съсредоточете се!
КС. Много ли точки загубих?
ГК. Достатъчно. А вие с каква ориентация сте всъщност?
КС. Хетеросексуален съм.

Дълга пауза.

КС. Това лошо ли е? Нещо лошо ли съм направил?

Дълга пауза.

ГК. Пак проблем!
КС. Проблем?!
ГК. Не, не че е лошо. Но за Компанията е хубаво да нямате никаква сексуална ориентация. Абсолютно никаква. Това е проблемът.
КС. Ама аз не съм чул да има човек без ориентация.
ГК. Много са...
КС. Така ли?
ГК. Аз задавам въпросите тук. Всяка сексуална ориентация, каквато и да е тя, гълта време, яде време... Компанията не може да си позволи да имате ориентация, разбирате ли ме? А иначе сме абсолютно толерантни към всякакъв вид ориентация. Дори изключително толерантни.
КС. Тогава за какво да...
ГК. Колкото и да си извръщате главата към мраморното небе, както вие преди малко споделихте, все един ден ще забравите да я извъртите нагоре. Просто ще забравите. Хора сме, грешим. На всеки може да се случи. Живеем в свят и в ежедневие, в което си предразположен да грешиш всяка минута. И когато един ден направите тази човешка грешка, какво правим?
КС. Наистина не знам... Нямам точен отговор в момента. Искам да имам отговор, но ми бяга. Изплъзва ми се... Съжалявам...
ГК. Ще ви помогна с отговора. Компанията ще започне да губи парички. А това е недопустимо. Нали не се сърдите, че ви говоря така? Това е част от работата ми. Имахме подобен случай преди година. Инвестирахме в един наш служител и пари, и емоции, и всичко. Беше на една от ключовите позиции в Компанията. Но се влюби, ей така, както се казва, не си вдигнал главата нагоре, към мраморното небе. Лоша работа.

Пауза.

ГК. И досега изчисляваме загубите. Лоша работа...
КС. И го уволнихте?
ГК. Подробност е, но ще ви я кажа. Той осъзна грешката си, но вече беше късно. И, както се случва често, се самоуби. Беше оставил предсмъртно писмо, в което последно му желание беше да бъде погребан в частното гробище на Компанията. Направихме този компромис, но както ви споделих преди малко, още изчисляваме загубите. А те наистина са много големи. Огромни, нечовешки загуби...
КС. Ама как се самоуби?
ГК. Това са подробности. Но все пак ще ви кажа, макар че накърнявам протокола. Тук всички, ако евентуално решат да се самоубият, го правят по един и същи начин. Само това мога да ви кажа. Интерпретации в тази насока не са позволени.

Пауза.

КС. Наистина ли!?
ГК. Учудва ли ви?

Пауза.

КС. Стана ми мъчно... Ама аз какво да правя сега, господин...
ГК. За вас съм Господин Компанията...
КС. Господин Компанията, аз какво да правя сега?
ГК. И за това е помислено. (Започва да разгръща каталога.) Не си мислете, че Компанията ще остави този проблем ей така, да се решава своеволно. Минава ли ви изобщо такова нещо през главата?
КС. Не съм си и помислял да ми мине... Но съм ужасно объркан. Толкова объркан, че...
ГК. Ако сте човек с ориентация, какъвто е случаят при вас, един път седмично вие може да се облекчавате. Да изхвърляте тестостерона. Знаете, че не е добре той да се задържа дълго. Може да го правите в определените за това кабини, разбира се, по лекарско предписание. Сексологът на Компанията има грижа за това. Той ще ви указва деня, часа и минутата, в които трябва да влезете в кабинката и да изхвърлите тестостерона. Хубаво е да спазвате указанията, защото иначе се получават недоразумения. А те няма да помогнат за кариерата ви. И така цял живот ще се останете с къдриците. Изразявам се по-образно.
КС. Има ли някакъв друг вариант? Предполагам, че такава Компания разполага със стотици варианти за своите служители. А и предполагам, че сексологът на Компанията е един от най-добрите...
ГК. Вижте, ние сме либерална Компания. И за всеки проблем търсим различни решения, които най-добре биха удовлетворили служителите ни.
КС. Какви са другите варианти? Вижте, Господин Компанията, това за мен е изключително важно. Ама изключително...
ГК. Другият вариант е: Компанията е наела достатъчно количество женска и мъжка плът, според ориентацията. И един път седмично тя би могла да се ползва. Разбира се, това се удържа от заплатата ви. И, както се досещате, се прави извън времето за работа. Във време, което Компанията посочва...

Пауза.

КС. Ами може ли този вариант за мен? Нищо, че ще ми се удържа от заплатата. Нищо, че вие ще посочвате времето.
ГК. Тук искам да намекна, че този вариант може да съсипе кариерата ви. На него не се гледа с добро око в Компанията. Момент, моя грешка. (Взира се в каталога.) Този вариант е за служители от трето ниво нагоре.

Пауза.

ГК. Наистина съжалявам. (Пауза.) Служители, които през годините първо са доказали своята вярност към Компанията, жертвали са се за нея, приели са я за своя родна майка... И естествено Компанията се отплаща. Това е най-нормалното нещо за нас – винаги да се отплащаме. Да стимулираме по всякакъв начин нашите служители.
КС. Ама аз...
ГК. Има и трети вариант. Приятелски ви казвам, той засега е най-успешният. А и кариерата ви с него ще лети нагоре. Няма да можете да я спрете.
КС. Наистина ли!? Супер!
ГК. Помолих ви, думи като „супер” или пък „яко” да бъдат изрязани от речника ви.
КС. Ами нали ще трябва да мина през филолога и тогава... Не мога така изведнъж да ги изрежа. От време на време ми идват. Дори да не искам... Ей така, от само себе си. Ще ми кажете ли третия вариант. Предполагам, че това е моят вариант. Другите два са ми малко, как да се изразя... Не са моите...
ГК. Ще ви се направи хирургическа намеса.

Пауза.

КС. Хирургическа намеса?!
ГК. Да, хирургическа намеса. Какво лошо казвам!?
КС. Да ме кастрират!?
ГК. Мисля, че терминът е без значение.
КС. Да ме кастрират!? Да ми отнемат мъжкото... Ама Господин Компанията, това е геноцид. Това е нарушаване на човешките права.
ГК. Все едно нищо не съм чул. И не се самонавивайте. Много от служителите на Компанията го предпочетоха, защото горепосочените също ядат време. И въобще, на тях не се гледа с добро око. Разбира се, решението е ваше. Но, за да имате по-голям шанс първо да постъпите тук, а и както ви казах, кариерата ви да литне нагоре, по-добре да се възползвате от него. Операцията се прави от изключителни специалисти, в нашата хирургическа лаборатория. За ваше сведение бих споменал, че тя е оборудвана по последен писък на тенденциите в медицината. Досега никога не е имало оплаквания. Напротив, всеки е изразявал благодарността си към тези специалисти. А и към Компанията.

Пауза.

ГК. Приемам мълчанието ви като съгласие! А и, разбира се, имате право да си помислите. Но пак ви казвам, това че сте човек с ориентация, не е добре. Губят се много точки. Да ви попитам само, родителите ви живи ли са?
КС. Какво имате предвид!?
ГК. Какво да ви кажа, знаете – възрастни хора, стават като деца. Непрекъснато нещо им се случва. Непрекъснато искат нещо. А да не говорим за грижи, внимание. А това яде време. Днес това, утре онова. Пак време. Качват ти се на главата. Пак време. Ако трябва да ги заведеш на болница – пак време. Ако трябва да отидеш да ги видиш, дори само да си поговорите ей така, няколко приказки да си кажете – пак време. Ако трябва да им напазарувате нещо от магазина – още повече време. Въобще родителите, живите родители, ядат много време.

Пауза.

ГК. Вижте, малко е деликатно, но ще трябва да се отървете от тях.
КС. Как да се отърва?
ГК. Или за начало поне от единия. И вероятно ние ще посочим точно с кого ще започнем.
КС. Нещо не разбирам.
ГК. Вижте, правя компромис с вас. Това ми се случва много рядко. Ако този компромис го нямаше, трябваше направо и двамата... Но тъй като забелязвам, че сте малко по-чувствителен от необходимото, засега ще трябва да се отървете само от единия.
КС. Ама как да се отърва!?
ГК. Това не е ваша грижа. Това е грижа на Компанията.
КС. Ама как да се...
ГК. Просто в името на вашия просперитет, в името на благата, към които се стремите, ще трябва да им отнемем правото на живот. Ядат много време, това е единственият проблем. Иначе друг проблем с тях няма. Нека да са живи и здрави, но наистина ядат време. Няма да можете да се концентрирате върху работата си. Разбирате ли ме?
КС (започва да плаче).
ГК. Разбирате ли сега какво ми коства всяко едно интервю? Давате ли си сметка каква емоционална енергия се изисква, за да седите на моя стол? Сигурен съм, не си давате.
КС (започва да плаче още по-силно).
ГК. Всяка сълза ви отнема точки, господине. А вие съвсем не сте отличник. Бих натъртил – точно обратното.
КС (спира да плаче). Ама!?
ГК. Мисля, че се изразих много ясно. Няма да го усетите изобщо. Просто ще падне един товар от плещите ви. Компанията ще се заеме с цялата процедура. Включително ще поеме разходите за опелото и въобще цялата организация... Пред вас има едно копче. Натискате го, и това е. Останалото е грижа на Компанията. Това е честа процедура при нас – нито ще бъдете първият, нито последният. Но все пак вие си решавате дали ще си останете една бълха или ще тънете в разкош и лукс. И банковите ви сметки ще бъдат все по-дебели... И по-сочни. Вие си решавате, никой друг.
КС. Ама моля ви...
ГК. Забравих да ви кажа, че преди да продължим, ако разбира се имате желание, и да преминем към въпросите, които дават или отнемат максимален брой точки, Компанията разрешава едно телефонно обаждане. Това е бонус, който го има само в тази Компания. За мен е глезотия, но това е съвсем друга тема. Все пак хубаво е да е кратко и стегнато. Думите да не се шляят излишно в устата ви..
КС. Сега ли?
ГК. Сега. Тази слушалка пред вас е точно за това.

Пауза.

КС (вдига слушалката на телефона и набира).

Дълга пауза. Мобилният телефон на ГК звъни.

ГК (изкарва телефон от джоба си и дълго гледа номера. Изписва му се номера от стаята за интервю в Компанията. ГК изпада в лек шок, но се овладява).

Много дълга пауза.

КС. Ало...

Пауза.

ГК. Да...

Пауза.

КС. Татко...
ГК. Да, Антон...

ГК (премахва илюзорната преграда между двамата). КС. Ти?

Дълга пауза.

ГК. Знаех, че все някога ще се срещнем тук... Ти на този стол, аз на другия... Но не знаех кога... Ето, че дойде времето... Писано е било да бъде днес... Рано или късно всеки иска да започне работа тук. Живеем в такова време. Никой на този свят не може да избяга от този стол. Абсолютно никой.

Пауза.

КС. Никога не съм знаел, че работиш тук...
ГК. Забранено е.
КС. Защо?
ГК. Ще подмина този въпрос. Винаги съм искал да работиш тук. Да изкачваш етаж по етаж...
КС. Тогава защо някога ми купи бас китара?
ГК. Такива бяха времената. И аз съм грешил... Много съм грешил... Някога, преди да постъпя в Компанията, и аз правех глупости...
КС. Харесвах... Дори се научих. Първото ми парче беше „Хотел Калифорния”. Това беше твоето любимо парче.
ГК. Това са глупости. Музиката е излишна. В света няма място за музика. Или по-точно вече мина времето за музика. Тя само пречи. Кара те да се разнежваш или пък те хвърля в депресии. Или пък те кара да се влюбваш. Кому е нужно това днес? Виж къде живееш. А и звуците, които хората възприемат, до голяма степен зависят от епохата, от времето. Днес на кого е нужно това?! Днес трябва да се работи. Да се качват етажи. Етаж по етаж, етаж по етаж...
КС. Ама...
ГК. Съвсем скоро тя напълно ще изчезне. И всички бас китари, клавиши, флигорни и тромпети, цигулки, саксофони и подобни... И те с нея... Съвсем скоро всички консерватори по света ще бъдат унищожени. Тя не е нужна на никого. Тя само пречи човечеството да се развива. Да изкарва най-добро от себе си. Тя само потиска нормалните, естествените човешки заложби. Тя ги осакатява.

Пауза.

КС. Не е честно...
ГК. Никога не прави констатации. Всяка констатация ще ти пречи да се изкачваш по етажите. Ще се заклещиш на един етаж и няма мърдане...
КС. Стига с тези етажи!
ГК. Време е да натиснеш копчето...
КС. Не мога!
ГК. Не те разбирам!
КС. Не мога!
ГК. Изобщо не те разбирам!
КС. Ти си ми баща...
ГК. Нали не искаш да бъдеш отрепка като всички онези, които не работят в Компанията? Тази смрад, която се размотава наоколо... Трябва да натиснеш копчето. А и няма много време... Този разговор е извън всички правила на Компанията... Компанията не позволява такива разговори.
КС. Стига с тази Компания... Ти си ми баща...
ГК. Това няма никакво значение...
КС. Да й пикая на Компанията...
ГК. Моля!
КС. Каквото чу...

Пауза.

ГК. Нали помниш дядо си?
КС. Разбира се... Свиреше на акордеон. Много хубаво свиреше...
ГК. Това няма значение...
КС. Защо да няма?
ГК. Помниш ли как отиде при роднини в провинцията и повече не се върна?
КС. Да.
ГК. Не ми е било лесно, нали?

Дълга пауза.

КС. Какво?

Дълга пауза.

ГК. Не ми е било лесно, нали?
КС. Ти!?
ГК. Да! Трябваше да го направя. Иначе щях да остана отрепка като всички останали, които се мотаят по улиците. И се облизват извън оградите на Компанията. Иначе хладилникът ни винаги щеше да бъде празен.
КС. Не е истина!?
ГК. Аз също седях на твоя стол. Само че тогава столовете не бяха толкова удобни.

Дълга пауза.

Дори нямаше такива копчета. А и Компанията още беше в началото. Тогава се създаваха нейните основи... Нищо не беше сигурно. Трябваше да се рискува... Много да се рискува... Тогава Компанията нямаше свое гробище. А и умъртвяването беше доста по-болезнено. Сега само натискаш това копче и аз отивам в четвърта алея. Опелото е прекрасно. В никое гробище няма такова опело. Толкова изискано. С вкус. Присъствал съм на стотици. Незабравимо е! Най-вероятно ще дойде вицепрезидентът да ме почете. Това за мен ще бъде голяма чест. Вицепрезидентът на Компанията да отдели от времето си за мен... Голяма чест... Чест, която не всеки може да си позволи.
КС. Татко!

Пауза.

ГК. Аз много обичах дядо ти... (Разплаква се.)

Пауза.

ГК. Някога нещо да ти е липсвало? Израсна в подреден дом. На другите, отрепките, хладилниците – пълни с паяжини. А ти – кренвиршите, които си обичал винаги, са били на масата. Винаги си обичал кашкавал. И той е бил на масата. И то от най-добрия. Обичаше телешка супа. И тя е била на масата. Обичаше сок от прясно изцеден портокал с малко грейпфрут. И той ти е бил на масата. Обичаше фъстъчена крем супа. И тя ти е била на масата. Обичаше крем брюле. И той ти е бил на масата. Обичаше еклери. И те ти бяха на масата. Обичаше... И то е било на масата... Всичко ти беше на масата...
КС. Татко!
ГК. Записа всички курсове, които можеше да се запишат. Научи компютър, езици, технологии. Взе всички стипендии, които ти бяха необходими. Печелеше проекти. Стана модерен човек. Такъв, от какъвто това общество се нуждае. Подготви се за живота както трябва. Онези отрепки, какво?... Какво повече? Какво повече? Сега просто трябва да натиснеш едно копче и ставаш част от Компанията. Колко души на този свят могат да станат част от нея? Колко, кажи ми, колко... Светът просто трябва да върви напред. Непрекъснато да се развива. И ти си част от това.
КС. Татко!?
ГК. Докато си тук, аз за теб съм Господин Компанията...
КС. Татко!
ГК. Боклуците, отрепките, музикантите трябва да бъдат веднъж завинаги стъпкани, унищожени, изкормени. Жлъчките им да висят от балконите на офисите като слипове, за назидание. От кръвта им да се направи веро или прах за пране, с което вечер да се почистват супермаркетите, моловете, веригите за бяла и черна техника, веригите за офис оборудване... От стомашните им сокове трябва да се произведе боя, с която работещите граждани да лъскат обувките си. От костите им трябва да се произвеждат клавиатури, лазерни и мастиленоструйни принтери, скенери, тонери...

Пауза.

ГК. Искам да натиснеш копчето. А и този разговор е извън всички правила на Компанията. Извън всички правила. Визуалният контакт е напълно забранен.
КС. Да й пикая на шибаната Компания!...
ГК. Моля?

Пауза.

КС. Да й пикая на шибаната Компания!...
ГК. Никога нищо не ти е липсвало. Запомни, това го дължиш единствено и само на Компанията...

Пауза.

КС. Да, не ми е липсвало и хладилникът беше пълен, но къде беше, когато започнах да се бръсна за първи път и целият ставах в кръв? С твоите ножчета за бръснене, които стояха отляво на етажерката, пред огледалото. И всяка сутрин виждах тях, но теб те нямаше. Къде беше, когато се изривах от пуберски пъпки и ги мажех със сода бикарбонат, и те ставаха повече, и повече... И се срамувах да изляза на улицата... И ги криех с лейкопласт... И всички ми се подиграваха... Къде беше, за да те попитам какво да правя?!... Къде беше, когато се напих за първи път, изпих една бутилка водка на екс и паднах върху тоалетната чиния?! И си размазах главата!? Повръщах, повръщах, прегърнал тоалетната чиния... Изповръщах червата си. Да, хладилникът беше пълен, но къде беше, когато... когато се влюбих за първи път?! Само стоях и гледах в скъпия полилей, който беше купил. Гадният полилей със седем крушки. И нищо друго. А аз умирах за нея. Умирах...
     И онзи нещастник – мъжът й – искаше да ме пребие... И аз не знаех какво да правя. Къде беше – да ти го кажа? Имах нужда ти да ми кажеш нещо. Къде беше? Сигурно в Компанията?! Беше ли с мен, когато реших да си прережа вените в кенефа, пак заради нея, с твоето ножче за бръснене?! И дори започнах... Въобще чувал ли си го това? Въобще чувал ли си това?! Въобще какво си чувал за мен?
     Да, хладилникът беше пълен, но какво знаеш за мен? Чувал ли си, че правих опити да пиша стихове? Че дори ми публикуваха едно стихотворение? Много тъпо стихотворение, но го публикуваха. И бях толкова горд. И на някого исках да го кажа...
     Че ако исках да стана някакъв като дете – беше футболист. Нищо друго. Футболист. Но някой трябваше да ме заведе на стадиона. Стадионът беше на две крачки, но все пак някой трябваше да ме заведе. Че се напуших в осми клас и тръгнах срещу колите, без да знам защо! Може би, защото точно тогава ме изгониха от гимназията. Ти въобще чувал ли си, че ме изгониха? И така се напуших, че скачах срещу колите. Исках да ме размажат. Че онанирах и си представях учителката по география. И не знаех дали това е нормално или нелепо. Или съм болен. Някого трябваше да питам. Кого?! Че първия път не ми стана, беше с Гергана. А толкова много я харесвах. И исках да се самоубия. Исках да избягам на края на света. От срам и унижение. Исках да си разпоря вените. Да, хладилникът беше пълен, но ти къде беше, за да те попитам какво да правя?! На теб дали ти се е случвало!? Кого трябваше да питам, ножчето ти за бръснене ли?

Пауза.

КС (става и го хваща за раменете). И още хиляди пъти все те нямаше. Нямаше. Да, хладилникът беше пълен. Винаги беше пълен. Прав си за това...
ГК. Имаш минута да натиснеш копчето. И да станеш част от Компанията. Това е твоят истински житейски тест. Всичко останало е ала-бала. Ала-бала. Футболист, поет, музикант... Ала-бала...

Дълга пауза.

ГК. Нищо на този свят няма да ме направи по-щастлив от това да станеш служител на Компанията. Нищо на този свят не може да ме накара да се усмихна повече, ако знам, че се изкачваш по етажите – седем, четиринайсет, седемдесет и девет... Нищо... Абсолютно нищо... Сега, като натиснеш копчето, в стаята ще влезе перукерката. И вече ще имаш прическа на служител в Компанията, онази с къдриците... Ти разбираш ли какво значи това за мен?! Щастие... Щастие... Щастие...
ГК (протяга ръка към копчето. КС се опитва да му попречи, но е късно. Копчето е натиснато. Чува се глух тътен и ГК пада или изчезва от сцената).

Чува се отваряне на врата.

Женски глас. Заповядайте в перукерския отдел на Компанията...
КС (обръща глава към вратата).

Дълга пауза.

КС. Мамо?

Край.