Пролетен етюд с Волтер

Емил Милев

преглъщам полуразвалена чорба от коприва
чета Волтер
мисля за самоубийство
празната тишина на родната ми къща
ме дарява с каталепсия
прав е Волтер
свещените книги са писани от фанатици пустинници
в празната тишина на демиурга им
брътвежи които трябва да бъдат изгорени и забравени
спокойно ми е и унесено
не искам да се завърна в мощите си
аз съм последния и си тръгвам
малко ме е страх
ако е от копривата препоръчвам ви я
необходима ви е само празна родна къща
и спомени забравени
прав е Волтер
на човека му писва от божествените окови

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи