За изневярата

Милена Фучеджиева

       Страх от изневяра. Боли.
       Разбирането на механизма на собствената ми жестокост ми отне време, но ми даде спокойствие. Тя, жестокостта, като всяка машина за разрушение, работи по програма.
       Програмата за личната ми жестокост е семпла. Базира се на наблюдения върху несъвършенните ми родители, които са си позволявали да бъдат хем мои родители, хем да са сексуални същества. Естествено, това е недопустимо да се случва пред очите на един подрастващ организъм, наследил генетичния глад за пределност кодиран в душата на всяко човешко същество. Защото изневярата не е нищо повече от малък опит за вечност, за продължение, за движение. Любовта е всичко? Няма по-голям отговор, нито по-малък въпрос. И понеже душата ми е все още страстен наблюдател, признавам, че божественото в мен е минимално. Какво ми коства това признание, е тема за роман.
       Любовните мъки тук и сега са като есенната колекция на GAP - спортни, симпатични, средни, стандартни, сезонни. Всички хора, които познавам стават за модели в това ревю в което моделите са постоянно разменящи се двойки в безкрайни възможности за конфигурации.
       Изневяра е възможно най-болезнена когато се прецакаш сам. Защото ако някой ти каже, че към него имаш повече задължения, отколкото към себе си, можеш или да се опиташ да изтърпиш процеса му на просветление, докато с досада проправяш пътя му към него, или просто да го оставиш да се забавлява сам.
       От друга страна не бива да забравяш, че понякога просветлението изглежда като тъп нож с който бавно ти секат главата.
       Ако много си се врекъл в някой или нещо, можеш просто да се погледнеш в огледалото и да си зададеш един простичък въпрос, Кой е това? Бих ли разчитала на себе си, ако някой ми предложи вечен живот? Абсолютно не. Би ме налегнала мигновена любовна амнезия, и като малка, весела маймуна бих заподскачала в скута му.
       А той би бил шармантен докато се сети, че никога не е имал вечен живот за продаване. Струвало му се е. Поискал да сподели заблудата си. Как да се разсърдиш когато така ти се е искало някой много умно да те излъже? А винаги си знаел, че не е възможно.
       Прецаканите са винаги двама въпреки безспорните високо развити комуникационни способности на индивида от началото на 21 век. Защото вече всеки човек е CNN. Той е първата, единствена и последна новина на Земята. Информационен булимик, който поглъща и повръща себе си безспир. При такова състояние на духа как да не пожелаеш да имаш секс с целия свят. Да моделираш мисленето на масите е секс с хиляди подведени партньори и се нарича политика.
       Властта винаги е била секси и подходящ повод за всякакви забавления, и предимно безчинства. За изневярата май говорехме. За досадната идея-фикс за свободата. Ако някой я срещне, веднага да вземе автограф преди да се е начукала със следващия. А после ще му бършем сълзите.
       Напоследък е модерно да си мъдър. Да си едно с всички въпреки и явно поради това, че наистина трябва да свикнеш с факта, че си част от пъзел, който никога няма да видиш нареден. Защото е толкова огромен, че се вижда само от Космоса. Пък и от по-далече. Зависи колко пари имаш.
       Парите променят чувството ти за разстояние. Колкото повече са, толкова по-лесно заменяш изневеряващите както и тези на които изневеряваш. Това е едно от многото им преимущества.
       Сетиш ли се, че си част от пъзел, а не самия пъзел, това, на което най-искаш да изневериш, е самия себе си, но tough luck.
       Късно е.
       Вече не си си интересен.