Гален Ганев
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора
ЕМБЛЕМА
Изгуби се любимата ти обица.
Разхожда се любовния ми шепот в изваяната мида на ухото. Излъчва страст златистата ти кожа и дъх на рози.
Така виновна и така желана е тази нежна влага на езика, която сътворява светове, олтари разрушава.
Тъй огнени са устните и тъй дълбоки – тъмните зеници.
Изгуби се безценната ти обица.
Едно момиче в нея се оглежда и тихо се превръща във жена.
Електронна публикация на 28. март 2009 г. © 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!