„Whale Watching” е една от най-впечатляващите творби в „Американски поеми” на Иван Христов, която грабва вниманието не само с великолепното описание на природните стихии, сливането на океан и небе, на величественото сякаш всевечно плаване на китовете, на самолетът, придобил митичната фигура на тежко носещ се в небето дракон, но и с ритъм.

         Творбата се състои от пет строфи, като две от тях, които са римувани с точни и краесловни рими се повтарят три пъти. Началото е поставено от първата от тях:

Гърмят в океана големите, тъмните китове и вълните горят и високо и страшно над тях, като дракон в нощта, като сянка във залез окъпана, самолетът лети и потъват просторите в пяна

         …а финалът от втората:

О китове мои всевечни
искам да разпоря вашият светъл търбух
и с викове и крясъци нечовешки
да проглуша световния слух

         На две места между неповтарящите се строфи цитираните тук строфи следват една след друга, така че в своята завършеност структурата е от общо девет строфи. Всеки стих от неповтарящите се строфи започва с главна буква и завършва без препинателен знак, римата често е неточна, макар ритъмът да е запазен.

         Хоризонтала и вертикала, подобно на кръст в пространството, са постигнати във финала на последната неповтаряща се строфа:

Точно там
Където достигнахме
Между Европа
И Америка
Между небето
И земята

         Пресечна точка, свещена точка, в която човек се чувства толкова истински, че изпитва страх да не би този миг да бъде прекъснат от нещо неочаквано, от нещо дебнещо из засада със зли помисли, каквито са терористите.

         Тази пресечна точка кореспондира с другите творби от стихосбирката, които са посветени на България и на Америка – две места, две държави от двете полушария на Земното кълбо – едновременно далечни и близки; разделени и свързани от различни фактори и в различни аспекти. Независимо че основният акцент е поставен върху Америка и България, споменавайки различни места от Земното кълбо (континенти, държави, градове, природни картини, места (Швейцария, Гърция, Дания, Исландия; Ниагара, Белград и др.) хора (известни личности, определени познати, или просто непознати минувачи, човешки фигури, силуети), къщи, автомобили, поезия, фрагменти от известни литературни творби, филми, дрехи, различни аксесоари), авторът всъщност загатва фигурата на планетата Земя – място на непрекъснати срещи и раздели; на различни истории – лични и световни; едновременно голяма, за да побере всички хора и достатъчно тясна за един човек, когато е в лошо настроение, или просто не му е провървяло. В този смисъл „Whale Watching” („Гледане за китове)” обединява всички стихотворения от „Американски поеми” и е ключова, водеща, централна за стихосбирката творба. Обединява природата и създаденото от човешка ръка, спокойствието и вечното неспокойно бдение, спокойното синьо и огненото червено, небето, земята и морето.

         Големите, тъмните китове са едновременно китове и водни талази, над които горят високо и страшно други по-високи вълни. Неслучайно лирическият говорител се обръща към тях с: „О китове мои всевечни”. Всевечността, която напомня на Яворовото стихотворение „Нирвана” с предвечните и всевечните води, спокойни призивно прохладни…, тук е постигната противоположно на спокойствието изразено в творбата на Яворов, чрез едно непрекъснато, верижно повтаряне в бушуването на водната стихия, в постоянното плаване на китовете – индикатор за вечност, всевечност. Всечност, която лирическия говорител иска да прекъсне, за да отбележи, че има живот, че има нещо, което си заслужава да остави отпечатък не просто във времето, а разкъсвайки, разпаряйки тази всевечност – светлия търбух на китовете, светлия пенлив търбух на вълните. Светлия пенлив търбух на вълните може да бъде разпорен от кораб, от ръцете на плаващия и постигащ своята цел плувец, неслучайно в първата неповтаряща се строфа е казано:

Кой може да предположи
Че отвътре ние кротко си спим
И само за няколко часа
Без никаква тържественост
Извършваме онова
За което на Колумб
Му бяха нужни векове…

         Аналогично е разпарянето на търбуха на купестите облаци, стелещи се по небето като огромни тъмни китове, от летящия самолет. В това постижение, в този отпечатък, разкъсващ вечността лирическия говорител вижда постигната младежка мечта, затова му се иска да крещи, да проглуши световния слух. Неслучайно ритъмът на повтарящите се строфи напомня за ритъма в „Юноша” на Христо Смирненски, в което целта на лирическия говорител е да намери смисъла на своя живот:

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра
тук дойдох запленен от сивия ден
и от цветната майска зора.
Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи
за да срещна живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи…

         Смисълът на живота е основният пласт и в двете творби, макар че стихотворението на Смирненски е идеологически натоварено, докато поемата на Иван Христов разказва за природата, за стихиите, за вярата в Бога, за смисълът човек да има семейство, да има деца, с които да споделя тези величествени плавания в морето и в небето.

         Китът е единият от символите на Америка в романа на Х. Мелвил „Моби Дик”. Неговата фигура е алюзия едновременно за кита, погълнал Йона, за библейското чудовище Левиатан, алегория на рибата в мрежите на библейските рибари, която в Америка е придобила големината на кит, поради мащаба на океана спрямо Галилейското езеро и Червено море, заради буйното „родео” и борбата с китовете при техния улов. Мощен, огромен, величествен, видян от обикновени очи, или през философията на Е. Бърк за възвишеното и красивото, китът е еманация на първичността, на вечността, а чрез белотата на Моби Дик дори и до първичната божествена светлина. Ето защо, ако творбата на Иван Христов се чете през романа на Х. Мелвил, моментът, когато лирическият говорител казва, че иска да разпори светлия търбух на китовете, очертава по-ярко фигурата на кита като символ на вечността.

         Стихотворението е озаглавено „Whale Watching” – едновременно поетично и философско тълкуване на китовете – защото китът може да бъде и самият самолет, в чийто търбух се носят пътуващите към Новия свят, китовете са и китове и вълни в морето, и облаци в небето, и алегория за вечността. Watching е и бдение, закрила – пазене от китове, от тъмни, страховити китове. Watch като глагол е „гледам”, а като вещ – „часовник”. Часовникът е израз на моментите, в които часовете потъват във вечността, или вечността се прокрадва между часовете. Неслучайно събитията около разпъването на Христос са описани в часове – часове, в които за миг се е побрала вечността – Бог. Такива са и миговете на пътуване, когато човек усеща прокрадващата се вечност в минутите на съзерцание. Тогава той трябва едновременно да бъде бдителен за себе си и за тези, които са с него и да се наслаждава на пътешествието.

         Ако „Watch-ing” се интерпретира като гледам и часовник, то това би означавало нещо от рода на „Сверявам себе си, вътрешния си часовник, наблюдавайки вечността”.

         Вероятно това е и причината в двуезичната стихосбирка авторът да предпочете да остави лаконичното, синтезирало в себе си толкова много смисли – английско заглавие – “Whale Watchig” – Гледане на.. (Сверяване на часовника по…) китове.

         Творба, която вмествайки се убедително в два канона – български и американски, се стреми да ги надскочи и да остане над/извън времето във всевечността, чийто търбух иска да разпори сякаш за да се роди отново.

---

   Иван Христов. Американски поеми. Издателство за поезия „ДА”. София, 2013