Гергана Златкова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

***

 

Гергана Златкова

 

 

 

Денят е…
грациозен като лебеди в полет,
свеж като целувка от бриз,
ласкав за очите като зелена дървесна корона,
ароматен като цветя,
приютили пчелите във своите чашки,
весел и закачлив като детска усмивка,
топъл като приятелска десница.

 

Денят е дар от Бога…
Затова Утрото го увенчава със Зорница.

 

 

 

***

 

Следвам те тихо
боса във съня ти
закусвам с котките
върху керемидите
и се промъквам
през комина
за да те погледам
как кротко
и по детски
се усмихваш
в този сън

 

 

 

***

 

любовта ми е
бяла котка
леко
с меки лапи
пристъпва…

 

почти прозрачнa
невидима…

 

 

 

***

 

аромат на чай
се стича
от чинийката
която остави встрани
в ноздрите
във вените и артериите
в редовете
когато пишеш
когато мислиш
когато дишаш
когато не мислиш
аромат на чай
се стича
в прегръдката
аро…
се стопи

 

в целувката
с любов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. юни 2016 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]