"човек и добре да живее умира и друг се ражда...", из надпис /върху камък/ от ІХ век, изсечен, вероятно, когато владетел е хан Омуртаг. Надписът е на гръцки език. По това време българите се "кланят" и принасят жертви на бог "Таггра", според друг надпис, или "Тангра" /Тенгри/, ако се имат предвид някои особености на транскрипцията/ двойната гама в старогръцки се чете, съгласно Еразъм, като "нг"... /. Дали Тангра означава "небе", или някакъв небесен обект, например слънцето, не е окончателно изяснено... Но факт е, че в родните фолклорни приказки, често се среща, като герой Слънцето... наричано по народному "Райко", тук лесно се откроява анаграмата на "Таггра" ... /"таг" откриваме и в третата сричка на "канасюбиги" Омуртаг, чийто възможно име е Омх-юрт-тагг , върху което могат да се строят разни интерпретации а ла Петър Добрев ...шегувам се/...
        Но да се върнем на цитираното "изречение" ... възниква въпросът: "кой е човек-ът?" ; чисто граматически субектът на действието е Омуртаг, за него се говори в надписа... негово е битието-във-властта и той "живее"... тук можем да "вмъкнем" доста смислови "лакуни" от съвременна гледна точка; става дума за "превод" /и/ , а щом думата е за лапидарен надпис, преводът вероятно е калкиране на съдържанието... но според мен тук се наблюдава "волно" вметване на художествен текст /цитат?/, защото не е ясно кой говори в надписа... дали пък не и самият Омуртаг? Подхвърляйки ни /по- скоро "към себе си"/ от предела на годините една мъдра автоепитафия... така, че истинският въпрос е: "що е човекът?", и защо "умира"?... светоусещането тук не е на ортодоксален християнин, за който смъртта не е окончателен завършек на живота... но ако "авторът" на текста е християнин - дали пък не е имперсонална реплика към езичника, ревностен гонител на христистолюбивите чеда в българския хаганат... Във всеки случай така про-четена сентенцията поражда подобни тълкувания, но възниква и друг въпрос, може би философски: каква представа са имали древните българи за времето? Има ли са усещане за линейна историчност? Надписът показва, че да. Но според нас очивиден за езичника е само цикълът, календарен и въобще митичен. И така въз основа на горните разсъждения бихме могли да възстановим истинския смисъл на написаното: "ЧОВЕК/ЪТ/ И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, НО УМИРА. И /В/ ДРУГ СЕ /ПРЕ/РАЖДА..." т.е. превъплъщава. Така нещата си идват на мястото: става ясно откъде идват протобългарите и какви са били техните вярвания... По-нататъшните спекулации предоставям на родените по-късно.