безкрайно пладне
въображаем път пред мене
криволичи
чезне
в едно разлято огледало

лица
на огорчени победители
пресрещам днес
долавям
жестикулации сред клони -
просвирват

кости
заровени
във въздуха

опустошено е всяко състояние
на разум

онуй сновящо псе -
какви следи надушва
в мимикриите
на пейзажа

пред устието
на смъртта

умри!
и отнеси натам
последния ми образ -
отвъд всякое отвъд

излай
в лицето
оня вечен лицемер
прикрит
зад злачния си параван