Иван Сухиванов

поезия, проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

РОДИНА?

 

Иван Сухиванов

 

не различавам вече
участта си -
като камък в зид
опрян
до рамо
на вампир

 

а погледът -
клеясал скалпел -
втъкнат
в прашните видения
виж: една ухилена луна
през сънищата ни пътува
към последната си фаза -
смърт

 

вплетени
под храста сенки:
тигър и газела - до разсъмване
ще спят

/там, сред онзи сън, дето не привършва/

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. януари 2007 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]