Ти млада черешо под която израснах
Искаше да се погрижиш за спасението на душата ми
Знам

През онези дванадесет месеца на луната
през онези дванадесет месеца и четири сезона
На слънцето във облакът който слезе да види
борът в нашата градина и аз го видях и запазих

Когато се спускаше ураганен вятър и гледах
смълчан през прозореца как хвърчат клоните ти
Защото това бяха и моите клони

Когато под теб се водеха думи
за сенките в селските къщи и
и козирозите се връщаха от полето
със затъкнати зелени треви в устите

Когато катеричките коленичиха до шишарките
нападали до малките ти начупени клончета а
Аз излизах привечер да ги събирам

Защото това бяха и моите начупени клончета

Денем имаше да си говориш с мравките и пчелите
млада черешо и
сядах под твоята сянка да броя плодът ти
Красавице

Безброй Съвършени черешови топчета в които се губех
Хубав исках да бъда млада черешо

После под теб се брояха
Дюлата
червената ябълка жълтия пъпеш

Под теб аз самият видях за пръв път
моята собствена кръв
А тебе те нямаше млада черешо

сега те припомням
сега те припомням
сега те припомням