Ивайло Добрев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

Парче по милост

 

Ивайло Добрев

 

     

    Да си извиеш врата да капеш от лудост
    да лаеш от невъзможност
    да крещиш на котката защото така трябва
    така се става мъж
    и рано или късно и Господ ще разбере за тебе
    и ще прати и ангелите си за тебе
    в Труд или в 24

     

    ето ето тогава внимавай

     

    стани радостен и още по-невъзможен
    стани арогантен и мълчалив
    нахакан и гледай да удариш само един път
    в ченето без да се перчиш така най-спокойно
    без да се караш или да обиждаш

     

    Тогава внимавай съвсем вероятно е
    да си изплискаш в краката на някого мозъка
    на скапан и надут поет
    пуяк и пуйка благородна порода
    градина и като светеща сърна
    фосфорисцираща в тъмното
    съвсем непоетично да угаснеш от урината
    на младото тютюнево утро
    с лош дъх и с празни примки вместо бизони в очите

     

    Там където ти е хвърлен пъпа
    или ти е затръшнато семето ­
    ­и бият пак там пак там
    улични лампи зализани
    тъпани слисаните стават залисани
    а ти си ставаш и фашист и майка и баща и приятел
    и от великодушно величие си спомняш за баба си
    - плетачка на вълна като кокошеубийца

     

    и Дева и Брахма и Вишну

     

    Легни по гръб и се нацепи в бистрото око на паяжините
    и си представи че са лотуси хамачета
    или нещо още по извратено и красиво и истинско

     

    но недей да говориш на глас
    понеже Oнзи над нас всичко записва
    всичко подслушва и няма и място където
    да останеш недоцелуван

     

    и като нямаш друго за бране
    бери грижи и сей ги
    защото откъде мислиш
    всички тези цветя по земята са взети

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. октомври 2012 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]