Разкази, писани през последните 25 години. Избрани, публикувани в литературния печат. Текстовете третират житейския път като съдба. Път сенчест, стръмен, фатален. Изкачване и слизане, падане и изправяне, преоткриване до болка познатото…
Сюжетите са само поводът. Иначе се задават въпроси, директно или косвено. Кога сме в сянката на живота? Намира ли се лесно пътят към себе си? Различаваме ли полюсите на душата? Готови ли сме да посрещнем възторзите и крушенията? Кога настъпва зимата на чувствата и как от близки се превръщаме в чужди? Дали не сме отсам любовта и в нейното преддверие, независимо от неистовото стремление да сме в обятията и?
Разкази, изгубени в лабиринта на въпросите и невъзможността за отговор, поради великата преходност и убегливост на света. Все пак, може би, докосването до истините има значение за вечните трепети на душата…
|