Константин Димитров

есеистика

Литературен клуб - над 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ПАРИ И СЛАВА, СЛАВА И ПАРИ

 

Константин Димитров

 

„Могъща госпожа е госпожа парата.”

Франсиско де Кеведо

 

„Panem et circenses.” („Хляб и зрелища.”)

Ювенал

 

 

         На 10-ти октомври т.г. антидопинговата агенция на САЩ (ААСАЩ) публикува на своята страница доклад, разразил най-големия допингов скандал в историята на спорта. Аргументирано и с методичност, от която на човек му настръхва кожата, в него се описва как в продължение на повече от десет години „американският герой” Ланс Армстронг, приказният победител в седем колоездачни обиколки на Франция и председател на фондацията „Ливстронг” за борба с рака, едновременно с това е бил бос на мафиотска мрежа за употреба и разпространение на допинг в своите отбори; как е упражнявал груб натиск върху съотборниците си, за да се дрогират заедно с него; за хитростите, с които е успявал да избегне допинговите проверки и перфидната отмъстителност, с която е преследвал всеки, осмелил се да застане на пътя му и да наруши закона за мълчанието - омерта.
         На 22-ри октомври решението на ААСАЩ беше потвърдено от Международния колоездачески съюз. Ланс Армстронг бе официално лишен от всички свои титли от февруари 1998 година до днес и получи доживотна забрана за участие в колоездачни състезания.      
         Сгромолясването на идола Армстронг показва колко много спортът – този заместител на войната в мирно време, според думите на Ортега и Гасет – наистина е заприличал на бойно поле с фантастични залагания за победителя. Старият крилат олимпийски девиз, че е важно участието, а не победата, днес, във века на мега зрелищата, на спонсорите и на милионните трансфери, звучи като наивно пожелание, отправено към невръстни дечица, играещи на топчета в задния двор. Изглежда днешният девиз е – „Душата си продай, но победи!”. И в името на победата много спортисти наистина са готови да продадат душата си, тъй като само тайно влети в кръвта им смески могат да ги изстрелят на подиума, където ги чакат славата и парите.        
         Но горното не се отнася само до спорта. Във века на славата и парите, целият наш живот се оказва разяден от тях. Предлагам читателите просто да преброят колко пъти на ден се сблъскват, пряко или непряко, с натрапената тема за парите и за т.нар. „звезди" от всякакъв род в медиите, по билбордове, на политически и концертни подиуми, в частни и обществени разговори и т.н. Пари и слава, слава и пари! Кой не ги иска днес; или по-точно казано, кой не би трябвало да мечтае за тях? И колцина са готови на какво ли не, само и само да ги постигнат! И може ли в този бесен водовъртеж от суета, алчност и пошлост, в който е попаднала нашата „напредничава" цивилизация да оцелеят нашите традиции, нашите стойности и най-сетне -  завещаната ни от предците вяра? Отговорът е – едва ли!        
         Ланс Армстронг, момчето с жестоко детство, довело до уродлива амбиция, е поредната жертва на този отровен бяс - жаждата за надмощие, слава и пари, който го е управлявал, използвайки неговата ранена душа, телесната сила, алтруизма и любовта му към колелото. С падението си Армстронг разби на парчета вярата и мечтите на милиони свои верни поклонници, следили със затаен дъх победите му през всичките онези  „звездни” години. Нанесените нравствени щети, особено сред подрастващите, са огромни; но едва ли някой ще търси отговорност за тях; важното изглежда са известността и несметните печалби, които митът Армстронг успя да донесе за цялото това време на плеяда от спонсори, рекламодатели, телевизионни канали, политици, а и на самия него. И докато идолите носят милиони, те ще бъдат отглеждани, лансирани и поддържани, защото там, където няма духовност и властва парата, без тях просто не може. Това прави още по-достойни за уважение усилията, често анонимни, на всички, които се борят да дадат отпор и да претворят приятелския, кавалерския, безкористния дух както в спорта, така и в живота.
         Случаят Ланс Армстронг - поредният симптом на едни нравствено гангренясващи времена.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. октомври 2012 г.
©1998-2019 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]