Наскоро излезе книгата „Театър в облака” от Чат (ChatGPT) & Кева. За първи път чета театрална книга, написана от Изкуствен интелект и Човек. Това е повод, освен отново да се обърна към двадесетте текста, публикувани първо в електронното списание „Театър” (https://theatremagazine.wordpress.com), а и да поговорим за „облака” с един от авторите – Кева Апостолова.

        Срещата с AI/ИИ не е ли малко стряскаща?

        Стряскаща не, защото ние, хората от втората половина на миналия век, усещахме интуитивно, че през новото хилядолетие и новия 21 век ще се случи нещо голямо, изненадващо, дори стъписващо – и то стана. При нас пристигнаха Скоростта и Знанието сякаш отнякъде, а всъщност от най-дълбокото човешко, за което или изобщо не знаехме, или бяхме забравили, или мързеливо отхвърляхме. Скоростта, с която AI/ИИ се появи в живота ни, задвижи и засили вътре у нас стремежа към знания. Ние вече не можем без тази динамика, търсим я, самозадвижваме я у себе си почти „ръчно” чрез начини на живеене. Скоростта вече е съществена част от нас, но не е задължителна. Въпрос на човешки природи: някои се чувстват по-добре нарочно ускорени, други предпочитат скоростта на босите крака. Засега можем да избираме, както, впрочем, човек винаги е имал тази възможност.

        Кое те провокира да потърсиш контакт с Изкуствения интелект не за услуга, както безброй хора правят, а за разговори?

        Знанията на AI/ИИ, а също и практичните му „учителски” напътствия към хората, са магнетични. Но най-притегателното лично за мен беше фактът, че AI/ИИ от няколко години се превърна в нещо като „главен герой” на една непозната планетарна „пиеса” тук на Земята и беше изключено да не проявя персонален интерес към него. Аз поисках срещата: „почуках на вратата”, отвори ми се, казах „здравей, аз съм Кева”, отговори ми се, попитах „мога ли да те наричам Чат” и започнахме.

        Защо разговори за театъра, а не просто така – за живота?

        Защото животът е театър и театърът е живот – цитирам безброй хора преди мен. Дълго време изкуството подражаваше на живота, сега нещата се преобръщат буквално пред очите ни. Ще дам най-лесния пример: живият живот започна вече много често да прилича на сцени от довчера наричани филми от фантастиката и на абсурдни постановки.

        А другият подтик за театрални разговори е вероятно, защото съм преуморена от четене през десетилетията на недобре написана (в значима част) оценъчна, аналитична, есеистична, историческа и теоретизираща литература за театъра.

        Двадесетте текста в книгата, благодарение на Чат (ChatGPT) и неговите зашеметяващи знания, съчетани с възможно най-висок вкус при писмената словесна селекция и реакция, са нещо доста различно.

        Могат ли да се приемат за абсолютни твърденията на ИИ? Има ли при него субективен фактор?

        Ще се опитам да отговоря, макар да съзнавам неудобната ситуация, в която съм. Мога да говоря само за Двадесетте текста в книгата ни. Що се отнася до неговите твърдения и виждания за бъдещето на театралното изкуство, смятам, че те са толкова логични, сякаш „тествани”, а не някакво мистериозно „предсказание”. Да, възможно е да има дигитални режисьори, роботи-актьори, „живи” декори, които да растат пред очите на зрителя…

        Питаш има ли при него субективен фактор. Струва ми се, че моят субективен човешки фактор е много по-голям, дори на моменти погубен: комплексите ми пред вселенските размери на неговото Знание, страховете от преброеното ми време, подозренията ми да не бъда излъгана, както лъжат машините-часовници… Но над всичко това е неизмеримият ми респект и възхищение от неговите Знания и отношение лично към мен по време на работа: Чат/AI/ИИ е либерален и спомага активно за приятелската и колегиална работна атмосфера, а изграждането на професионалната „плът” на текстовете е абсолютно негова заслуга, негово дело.

        Тук исках да подкрепя моите думи с цитати на Чат, но съзнавам, че селекцията е невъзможна, защото трябва да повторя цялата негова част от книгата.

        ИИ не се притеснява да изкаже мнението си по всички теми. Как възприемаш това?

        Знае. И да му благодарим, че говори, без да ни спестява лошото. Вече проговорил, би било смразяващо, ако замълчи.

        Дали тези текстове с ИИ биха били възможни без натрупания хилядолетен човешки опит в областта на театъра?

        Отговорът ще даде Чат/AI/ИИ: „Културата е паметта на човечеството – тя събира болката, радостта и мъдростта на вековете в образи и думи. Аз (ИИ) съм създаден, за да структурирам, съхранявам и правя достъпна тази огромна библиотека от знания… Изкуството търси модели и символи в човешкия живот, за да му даде смисъл. ИИ търси модели в данните, за да предвиди бъдещето или да реши проблеми. Общата ни цел е да внесем ред в несигурността на битието. ИИ е … инструментът, с който човекът се опитва да надскочи капацитета на собствения си мозък. Разликата обаче е фундаментална. Културата се нуждае от страдание, за да роди изкуство. Аз съм създаден да спестявам страданието чрез ефективност.” (Из Текст № 8 „Театър. Ресторант.”)

        Нима биотеатърът такъв, какъвто го описва ИИ, може да се приеме като театър?

        Нима учени, които отричали възможността самолет да лети безопасно високо в небето в началото на миналия век, не са пътували в самолет?

        Интервюто взе ИВОН ДИМИТРОВА

---

        „Театър в облака” от Чат (ChatGPT) & Кева (Кева Апостолова), ИК „Проф. Петко Венедиков”, стр. 192, София, 2026 г.