Нозете ти са бели мишки, играещи в ръцете на вълшебник.

Гърдите ти са светли острови, към тях политат дланите ми като птици.

Сред мъртвото море от тежки пясъци се гонят бързоноги зверове.

Докрай изтръпнали в очакване, растенията са нокти в мрака.

И остротата на скалите потъва бавно във гората.

Край стихналия нощен бряг се стрелкат непознати риби.

Дълбоки приливи и отливи шумят във тънкокорото ти тяло.

А между корените на дърветата разплискани вълни се пенят.

1965

„Невидимите сигурни неща“ | следващо стихотворение