На пейката в парка лежи старец.
Дрехата,
                   хвърлена от тялото му,
лежи кротко до него.
Човекът слухти -
в червената шипка край извора,
казват, сутринта пяло птиче - дали
от песента е останало нещо?

 

Слънцето слиза по-ниско.
Старецът спи.
В съня си долавя звуци,
на пръсти тактовете брои.

 

А край пейката тича момиче -
на устните му пее костилка от слива.

 

1968

предишно стихотворение | следващо стихотворение