Без да бързам,
                  разглеждам света
като рисунка на дете,
взело облак за крава:
мъча се -
                  доколкото мога -
в драскулките образ да съживя,
с него смъртта да стопля...

 

Къде ще си постеля, като умра?
Ще си постеля в себе си.

 

1968

предишно стихотворение | следващо стихотворение