Когато неочаквано, среднощ, дочуеш
невидима процесия да преминава
със шумна музика, със викове,
съдбата си, която те напуска,
делата си, които до едно
излязоха измамни - не оплаквай!
Тъй както открай време си готов,
вземи си сбогом - но най-вече
да не се самозалъгваш! Да не казваш,
че нещо тъжно и красиво си сънувал,
че някак си слухът те е измамил, не! Такива
суетнички надежди не приемай!
Тъй както изотдавна си готов,
тъй както ти прилича, усмихни се,
спокойно приближи се до балкона
и слушай трепета среднощен във сърцето,
и не с плача на малодушните,
а като последна - или първа - радост
слушай звуците, прекрасната мелодия
на тайнствена процесия,
която под прозореца ти отминава...
И се прости с живота, който губиш...

 

1970

предишно стихотворение | следващо стихотворение