Две по две прави четири
и нещо отгоре.
(Със знака "плюс" или "минус"
бележим нужните полуистини.)

 

И ето - работя яростно,
а бездействам;
обичам, а само навреждам;
пожелая ли, унищожавам;
приемам всичко, и се съмнявам;
изгубвам вярата си, ако повярвам;
изгревът и залезът еднакво ме нараняват...

 

Тъй моята болест е мое здраве -
пред заплахите на деня се усмихвам,
дишам леко, говоря си:
„Движението по улиците
е целесъобразно,
но няма цел!“

 

1967

предишно стихотворение | следващо стихотворение