Младостта ми изтича
сред природната тиха нежност -
есенно-бели гори,
бели риби
                   в зелените мрежи.
В стъпките ми криволичи
спомен,
               див като камък -
пространства и форми заучени
с кротостта си ме мамят,

 

И дълго бродя из планината,
както някога в нощите.

 

1967

предишно стихотворение | следващо стихотворение