Нека да говорим за дърветата!
...
Под камъка дочул си да шуми вода,
по пясъка видял си стъпки на старици,
навътре във морето, казваш, слязла рибата,
рибарите, пияни трети ден, лежали край колибите
и гледали без поглед към децата
как тичат към ронливите скали. От сутринта
кръжало нещо над брега, наречено от майките
за бодрост „птица“... Навярно прав си -
да си тръгнем с време,
преди да сме се слели с водораслите...
...
Не, нека да говорим за дърветата!

 

1967

предишно стихотворение | следващо стихотворение