През един студен декемврийски ден на 1777 година камбаните на готическата катедрала в Берн известили на света за кончината на най-значителния швейцарски поет, проправил пътя на просветителските идеи не само в малката планинска страна, но и навсякъде, където писаното слово намирало отклик в душите на хората. Камбаните биели дълго и огласяли тясната долина на река Ааре, защото покойният бил не само поет, но и прочут учен и лекар, член на всички именити академии на своето време, основател на експерименталната биология и директор на солниците в Рош. Името на този всестранно развит човек, отдал целия си живот за облагородяването на нравите, било Албрехт фон Халер - занапред то щяло да се споменава заедно с имената на френските енциклопедисти Дидро, Бюфон, Волтер и Русо, наред с имената на немците Клопщок и Лесинг, на всички големи мислители и поети на осемнадесети век.                              

         Наука и морал            

         Албрехт фон Халер е потомък на стара швейцарска патрицианска фамилия, чиито корени се губят в мрака на родовата история. Още в ранната си младост той се посвещава с юношеска страст на природните науки, стреми се да овладее основното от всички известни на времето му знания, като не приема сляпото упование в авторитета на учените преди него, а вярва само на собствения си разум и аналитичен опит.      
         В своята родина Халер не намира нито обществена, нито научна подкрепа, ето защо младият човек напуска патрицианския Берн и след дълги образователни странствания из Англия и Франция се озовава в немския "град на учените" Гьотинген, където на двадесет и осем години става професор по медицина и ботаника. Там той основава прочутото "Сдружение на науките", което му създава световна известност.      
         В чуждата страна Халер е измъчван от носталгия по извисените над облаците върхове, зелените гори и кристалните води на езерата в неговата Швейцария. Но ученият е угнетен най-вече от фалшивия морал на дворцовия живот, в който е въвлечен; недоволен е от изтънчената аристократическа култура, която дели хората на съсловия. Подобно на други високи умове на своето време Халер жадува за по-добре устроен свят, населен от хора с чувство за общност и с устрем да осмислят дните си не чрез разкош и лично благоденствие, а чрез добродетелност и всеосвобождаващ труд - единствено условие за щастливо и пълноценно съществуване на тази земя.                              

         Наука и поезия            

         Младият учен извършва с един свой приятел продължително пътешествие из швейцарските Алпи. И там, в още непоквареното от галантния дух на градовете население на алпийските долини, открива своя обществен идеал. Обикновените швейцарци, смелите косачи по стръмните склонове на планината, добродушното им и човечно отношение помежду им и всичко това сред една неподправена от човешка ръка природа затрогва душата му. Впечатленията и размислите си от това пътуване Халер претворява в епическата поема "Алпите", която с природните си картини и философските си прозрения се превръща в литературно събитие:                                                                            

Когато чест и злато лих съюз създават,                                                            
в смутената душа погасва радостта.                                                            
Нещата стойност имат, щом ни завладяват,                                                            
а скъпият товар ни тегли към Смъртта.                                                            
Какво ли отличава княза от овчаря,                                                            
щом скиптърът от гегата е по-немил?                                                            
Тежко му, който в честолюбие изгаря:                                                            
слуги навред да има, пак ще е унил!                                                            
Нали щом вечен мир душата обладае,                                                            
по-леко сън заспива, който пух не знае?

         Простота и задушевност            

         В тези редове на поемата се отразява мечтата на Халер за един по-различен човешки тип, у когото себичността и жаждата за власт са отстъпили пред естествената простота и душевното богатство.      
         В началото на осемнадесети век в Европа владее рационализмът - емоционалният живот, движенията на душата се отхвърлят като нещо малоценно. "Но какво друго, ако не чувствата свързват хората помежду им? Коя е причината за непосилността на човешкото битие, за неговото нищожество при цялото материално изобилие?" Тези и други въпроси измъчват младия мислител, подтикват го да дири научен или художествен отговор. В Швейцария се разпространяват идеите на английския философ Томас Хобс, който смята, че в света цари "борба на всички против всички". Така всяка общност между хората изглежда унищожена за вечни времена. Цари хладна пресметливост и недоверие. Човек среща човека предубедено, с предварително изработена "политика", която трябва умело да използва, за да оцелее. Дори любовта се превръща в средство на тази политика и приема облика на лишена от дълбоки чувства галантност.      
         Оставен сам на себе си, човекът е останал и сам със себе си. Халер открива корена на злото в необуздания стремеж към натрупване на богатство. И тъкмо сред презираните от висшето общество алпийци и в смятания за див и варварски планински бит той намира изгубената красота, изгубения рай на човешкото единение с естеството и себеподобните.                                                                            

Щастливо златно време, дар на боговете!                                                            
Защо, уви, тъй рано си отиде ти?                                                            
О, не, че вихър зъл не къса тука цвете,                                                            
а вечна пролет сред ливадите цъфти;                                                            
и не че житото само расте в нивята,                                                            
а мед и мляко на потоци вред шурти;                                                            
и не че дързък лъв не плаши веч стадата,                                                            
а заблудено агне кротко с вълци спи.                                                            
Не! Ала тук излишество злотворно няма                                                            
и в бедността е скрита благодат голяма!

         Назад към Природата            

         Животът сред природата, за който копнее и Жан-Жак Русо, добива особено висока стойност в очите на Албрехт фон Халер поради новия морал, който съдържа. И този нов морал може да се изрази само с една дума: "добродетелност". В рисувания от Халер свят на мястото на измамата и интригите идват почтеността и верността, на мястото на всеобщото коварство встъпва любовта.      
         С тези свои възгледи Халер подготвя развитието на бюргерската култура, която ще замени дворцовите нрави на съсловно разделение. Младият швейцарец, както мнозина негови съвременници, изпитва влиянието на една литературна творба, достигнала до най-широките народни маси и разпространила обновителните идеи на Просвещението. Това е публикуваният през 1719 година роман на английския писател Даниел Дефо "Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал двайсет и осем години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия". Това на пръв поглед приключенско четиво популяризира антикатолическите схващания на пиетизма, с които Халер се усеща дълбоко свързан. Последователите на това движение не отдават значение на църковните обреди, добили поради своята пищност и театралност твърде светски характер, а се стремят към повседневен живот, проникнат от благочестие и пряко общуване с Бога без посредничеството на църквата.   Неуморният труд без мисълта за лични облаги тук се издига като най-висше благо. Честност, почтеност и вярност - това са големите идеали на новия светоглед.                                                                            

Блазе ви, о, деца на Майката Природа!                                                            
Не приказен разкош душите ви коси;                                                            
Но що да дирим блясък и суетна мода,                                                            
когато добродетелта труда краси?                                                            
Не царствен дял съдбата ви е отредила,                                                            
сразяват ви и мълнии, и зли слани;                                                            
безкрайна зима пролетта е тук скъсила                                                            
и вечен лед обгръща хладни долини.                                                            
Но нравите ви златни всичко заменяват                                                            
и елементите дори ви облажават!

         Копнеж по Добродетелта            

              След най-прочутото си съчинение, епическата поема "Алпите", засенчила значението на научните му трудове, Халер публикува философската поема "Мисли за разума, суеверието и безверието", в която дава израз на новите си духовни копнения.                                                                            

Как Бог сред самота е Вечността прозрял,                                                            
защо преди, не днес, е този свят създал;                                                            
къде е бил духът, преди да влезе в тяло;                                                            
и как да устоим сред всичко онемяло;                                                            
как Нищото в гръдта ни се превърна в Нещо;                                                            
как мисълта начена да си служи вещо                                                            
в услуга на душата; как кръгът далечен                                                            
на безначално Време се простира вечен                                                            
пред взора; как потокът, който днес линее,                                                            
в морето на безбрежността ще се прелее:                                                            
Това не проумява никой, замълчете,                                                            
с такава дързост да се мъчат враговете!                                                            
Достатъчно, Бог грее в цялата Природа,                                                            
строежът на света е в негова угода.

         Най-сетне Халер се посвещава изцяло на научното си поприще. Създава Ботаническата градина и една рисувална академия в Гьотинген, публикува множество съчинения из различни области на човешкото знание. Вече зрял мъж и световно известен учен, той се завръща в родния Берн, където разширява научните си занимания. Неговата образованост се проявява в многобройни литературно-критически статии, което става причина да плъзне мълвата, че той "четял и докато яздел".      
         Последните години от живота си Албрехт фон Халер отдава на управлението на страната. Макар и тежко болен, той доживява сетните си дни с перо в ръка и умственият труд остава единствената му наслада, колкото и тя да претоварва измъчвания му от религиозни съмнения дух и да го приближава към смъртта.      
         Пет дни преди камбаните на готическата катедрала в Берн да известят на света за кончината на най-значителния швейцарски поет и учен от епохата на Просвещението, той ще запише в дневника си: "Ще работя до сетния си дъх! Почувствам ли, че умирам, ще наблюдавам какво се извършва с мен..." И действително, до последната секунда той отброява ударите на сърцето си и ги съпровожда с думите: "Бие, бие, бие..." Когато пулсът му замира, Халер извиква: "Край!" и издъхва в студения декемврийски ден - на върха на славата си, оставил подире си завета на един непреклонен съзидателен живот.

върни се | продължи

---

^* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Флейтата на съня. Литературни етюди“, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!