Сънят ми изглежда като отбрана срещу
еднообразието и обикновеността на живота,
свободен отдих за окованата фантазия.
                                                                        Новалис

         Стихията на немскоезичното повествователно изкуство е романът. То е създало образци като „Страданията на младия Вертер“ и „Вилхелм Майстер“ на Гьоте, "Хиперион" на Хьолдерлин, "Хайнрих фон Офтердинген" на Новалис, "Житейските възгледи на котарака Мур" на Е.Т.А. Хофман, „Зеленият Хайнрих“ на Готфрид Келер, „Ефи Брист“ на Теодор Фонтане, а през XX век - „Вълшебната планина“ и „Доктор Фаустус“ на Томас Ман, "Верноподаникът" на Хайнрих Ман, „Степният вълк“ и „Игра на стъклени перли“ на Херман Хесе, „Човекът без качества“ на Роберт Музил, „Смъртта на Вергилий“ на Херман Брох, романите на Франц Кафка, Лион Фойхтвангер, Хайнрих Бьол, Макс Фриш и още много други.      
         Но немският роман винаги е бил съпътстван от майсторски новели и разкази, които придават допълнителен блясък на това изкуство.      
         Защото и в тях, както в големите белетристични творби, невидимо присъства характерното за северното самосъзнание противоборство между VITA ACTIVA и VITA CONTEMPLATIVA - между деятелния и съзерцателния живот, света на СЕТИВАТА и света на БЛЯНА, МЕЧТАТА и СЪНЯ - свят, изразен на немски с една-единствена събирателна дума: TRAUM.                              

         Копнежи по Нощта            

         Суровият климат на Германия и северната природа са допринесли за по-голямата душевна вглъбеност на писателите по бреговете на Рейн и Елба, за копнежа по нощта, мистиката и зловещо-прекрасните видения сред мъглите на торфените находища. В този духовен климат са пламнали протестантските страсти на Мартин Лутер, запалили Тридесетгодишната война, там са възникнали и експресивните гравюри на Албрехт Дюрер, пак там се е изляла музикалната стихия на Дитрих Букстехуде и Йохан Себастиан Бах, извисена над земните предели в служение на Бога и противоборство с Дявола.      
         Мечтата, копнежът по непостижимото е живителната ядка на немското светоусещане. Немецът притежава изключителната дарба за мечтаене и сънуване. За него нощта и сънят са съкровено убежище. В ранното си есе "Благодатта на съня" Томас Ман споделя: "Обстоятелството, че всекидневно настава нощ, че всяка вечер над мъките и теглата, над страданията и тревогите се разпростира умиротворяващата, уталожваща благодат на съня - аз винаги съм чувствал и приемал това явление за едно от най-вълнуващите блага сред великите реалности на живота." И добавя: „Несъмнено най-велик е онзи, който без да изневерява на копнежа си по Нощта, извършва гигантски дела, за които му предоставя възможност Денят.“                              

         Смърт и самота в големия град            

         Всичко това се е уталожило и в съвременното немско повествователно изкуство. Творци като Бертолт Брехт и Ерих Кестнер превъзмогват всеобщата следвоенна покруса и сред развалините на Германия потърсват оцелялата човешка самоличност. Разказите им са облъхнати от съзидателен стремеж по красота и добро, придават на изплъзващия се житейски миг привличащи с истината си измерения. След края на Втората световна война в Германия и Австрия стават достъпни и някои забранени при националсоциализма световни автори. С особена сила се проявява влиянието на американската литература. Разказвачи като Зигфрид Ленц възприемат теми и стилистични похвати от творчеството на Ърнест Хемингуей. Немалко писатели като Александер Клуге се заемат с разобличаването и осмислянето на нацисткото минало на родината си. А последвалите години на "стопанско чудо", съпътствани от небивало междучовешко отчуждение, пораждат социалната критика на писатели като Мартин Валзер и Райнхард Баумгарт. Битката на Рицаря с Дявола и Смъртта се подновява с нов морален патос, намира израз и в сатирите на нобелиста Хайнрих Бьол.                             

          Видения под Алпите            

         Швейцарската немскоезична проза традиционно е облъхната от моралистичния патос на Просвещението, закърмена е от педагогическите въжделенията на поета и учения Албрехт фон Халер. Той е насочил погледа към красотите на високопланинския пейзаж с неговите ярки контрасти, а също към скромния, природосъобразен живот на планинците, който в очите му става въплъщение на един „разумен идеал“. В духовния мир на тази малка алпийска страна открай време преобладава стремежът към патриотично-възпитателно въздействие. Неслучайно тук процъфтява пасторалният, нравоописателният и историческият роман. В есето си „За духа и същността на швейцарската книжовност“ есеистът Арнолд Швенгелер отбеляза: "Швейцарецът е не само дете на своите физически родители. Той е също рожба на своя народ и на историята на своя народ." Може да се каже, че назидателният порив - дори в своите самоиронични измерения - е характерен за културния климат на традиционно миролюбивата и политически неутрална държава в сърцето на Европа.
         След Втората световна война, която пощадява страната политически, но не и психологически, защото Швейцария е станала културно убежище на редица писатели-емигранти, под Алпите възниква поколение творци, изпълнено със съдбовното чувство за несподелена морална принадлежност към онеправданите немскоезични събратя по перо.
         В произведенията си Макс Фриш - повлиян от социалната отзивчивост и романтическата дидактика на Готфрид Келер - обглежда в ново полезрение отчуждението на "модерния човек" и бягството му от света, от себеподобните и от самия себе си, за да обрисува загубата на индивидуалната самоличност и на нравствените устои в условията на едно „развито индустриално общество“. Неговите „тихи“ герои символично се стремят към красивите илюзии на социалния сън, понеже колкото по-дълбоко спят, толкова по-голяма е надеждата им, че когато се събудят, животът край тях ще се окаже нереален кошмар. Фридрих Дюренмат създава разкази, повлияни от мрачните внушения на Франц Кафка и на Ернст Юнгер. В тях се води мистична борба между световните сили на Доброто и Злото. Основна тема на Дюренмат става стълкновението на надарената личност с потискащите сили на социалната среда. В разказите му намира израз схващането, че съвременната действителност е враждебна към човека на духа и не носи в себе си развитие - най-много развитие по посока на хаоса. Така Дюренмат се утвърждава като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.                              

         Любов към съдбата            

         В немскоезичното художествено съзнание "страстта към мечтанието и съня" по правило се подхранва от "страстта към музиката". Според Томас Ман немският дух е преди всичко музикален и метафизичен. В разказа на Херман Хесе "Сън с флейта" мъжът пее за реката и за нейния път през долините, песента му е красива и властна сякаш пее самата Лорелай. Вдига се булото на Майя и се разкрива същността на нещата. Животът е сън, но и сънят е живот. В тази единност от блян и действителност звучи музиката и поезията на битието, в нея няма нищо случайно, всичко е закономерно, подчинено на онази AMOR FATI - „любов към съдбата“, която за цялостния и силен човек винаги е взаимна.

върни се | продължи

---

^* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Флейтата на съня. Литературни етюди“, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!