Наред с всичко друго творбата на древния характерописец притежава едно важно качество: и на български тя звучи СМЕШНО. Знаем чужди академични преводи на „Характери“, които вероятно могат да се похвалят с голямата си точност и ерудирано тълкуване на текста, но които са мъртви по отношение на хумора. Остроумието на създадената преди 2300 години книжка е пренесено през вековете в българския текст непокътнато.
Удоволствието от познанието - ето с какво те дарява Теофраст, когато четеш неговите характерологични скици. Макар днес да разбираме под думата „характер“ повече „личност“ (времената се менят), тридесетте образа в книгата напомнят - не по своя външен вид, а по душевната си нагласа - наши съвременници. Ласкатели, празнодумци, сплетници, заплеси, черногледци, досадници, скъперници, страхливци, користолюбци - нима няма да ги откриеш и край себе си! Само облеклото е друго, фризурата е по днешна мода, непосредствеността е понамаляла през столетията, но жестовете, погледите, усмивките, интонациите в гласа са същите! Сякаш наистина характерът - по думите на Томас Ман - е някаква митична роля, която човек в своето наивно заслепение играе, без да съзнава, че върви по вече дълбоки, отъпкани следи. А нашето достойнство и увереност в играта сякаш се дължат на факта, че нещо извън времето се изявява чрез нас и става настояще - „това е митично достойнство, на каквото има право и най-жалкият и недостоен характер“.
Малката книга на Теофраст напомня, че „характерът на човека е негова съдба“, че - щем не щем - трябва да играем ролята, която ни отрежда душевното ни устройство, и сме длъжни да я изиграем добре. Както вещаят стиховете на Карл Сандбърг:
Това лице,
това лице, което носиш,
не е избирано от теб, нали?
Вземи го, виж там с него нещо да направиш...
Колко неочаквано съвременен може да бъде един грък, ученик на Аристотел!
върни се | продължи
---
* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки. 50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!
|