Да, ти това би желал:
вила с голяма тераса в полето,
отзад - „Фридрихщрасе“, отпред - морето;
с прелестен изглед, светско-първичен -
от банята виждаш върха епичен,
но вечер отиваш в кино луксозно.

 

Всичко - скромно, непретенциозно:

 

Девет стаи - не, по-добре десет!
На покрива - дъбове, там е финесът.
Радио, парно, безлюдност пълна,
прислуга възпитана, главно - безмълвна,
сладка жена, породиста и с нерв -
(и още една за неделя, в резерв), -
библиотека, край теб - самота,
пчелички жужукат в безбрежността.

 

В обора: две понита, четири коня;
осем коли, моторетка - а оня,
който ги кара, си ти - защо не?
Понякога ходиш на лов за свине.

 

Да, а това пък забравих съвсем:
изискана кухня, разглезен корем,
стари вина от разкошен бокал -
и все си оставаш ненапълнял.
А също - пари. И бижута - вагон.
Без мъка натрупваш милион след милион.
Пътуваш. Животът е пъстър, забавен.
Прекрасни деца. Неувяхващо здраве.

 

Да, ти това би желал!

 

А как са нещата тук на земята?
Сякаш така е решила съдбата -
тя земното щастие peu à peu^* дава.
Все нещо не те удовлетворява.
Имаш пари, но липсват блондинки,
жената откриваш, нямаш стотинки -
при гейша отиваш, но пречи воалът -
ту виното липсва, ту липсва бокалът.

 

Все нещо!

 

                    Но нека човек не се вкисва!

 

Всяко щастие понамирисва.
Желаем: Имот. Красота. Положение.
Всичко да имаш -
               е изключение.

 

 

 

 

 

---

 

 

^* Малко по малко (фр.) - Б. пр.

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение