Например вие, Феърбанкс, просто сте страхотен!
Знам, имате си собствен океан,
пари и щастие... и никога самотен...
с женичка, сладка като марципан...

 

   Но, мисля си, дали в среднощ, тогава,
            когато всичко спи, скръбта не ви напява:
            „Да, винаги щастлив... това е анекдот.
            Цял ден?
                  Година цяла?
                        Цял живот?...“

 

Например вас, съпруга, всеки облажава:
жена ви е кралицата на красотата.
Пред вас от ваната Венера се явява...
А ние гледаме я на плаката.
      Благата си съдбата разпределя вещо.
            Но след години в погледа ви трепва нещо...
            Така бръмчат мухи, залепнали в компот...
                  Цял ден?
                        Година цяла?
                              Цял живот?...

 

Човече, не завиждай!
                        Щастието дави...
И в долината не забравяй върховете:
Добро е нещо, щом веднъж се прави.
Принуден ли си да го вършиш вечно - не е цвете.
                  Обичаш пиле. Но какво ли ще речеш,
                  щом всеки ден ти дават пиле да ядеш?
                  Е, виждаш ли? Цениш го като епизод...
Бъди мъдрец!
                              И дръж на собствения си живот.

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение