Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

 

ТЯ, КЪМ НЕГО

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Дарих ти всичко със охота -
    душа и плът, пари и дни.
                Ти мъж си - ти си ми животът,
                мой малък ад и висини.
                На щастие се наслаждавам
                от твоето лице, коси.
                Така подробно те познавам -
                ах, нежен с мен не си.

     

    Целуваш хубаво. Показваш
    наслада що е. Аз мълвя -
    обичаш клюки. Забелязваш,
    че трябва да се начервя.
                Към всяка друга си безчувствен -
                тя няма да те изкуси;
                и вярвам, че не си изкуствен...
                Но нежен с мен не си.

     

    Да беше нежен!
                                   О, за мене
    да би намерил топлота!
    Подобно пролетно ръмене
    ще ме обгърне нежността!
                Но ти си твърд и гледаш строго.
                Аз слаба съм. Не се муси!
                Обичаш ли, ще страдаш много.
                            Ах, нежен с мен не си.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]