Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

 

РАЗПИЛЕНИЯТ

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Апендиксът ми е в Палмникен;
    оставих кътник за престиж,
    дори зъб млечен, в Саарбрюкен.
    А сливиците са в Париж.

     

    Безмитно тъй се разпилявам
    навред в Европа и у нас.
    На клиниката в Нойкьолн давам
    хрущялче от носа си аз.

     

    Добрият лекар оперира.
    И е доволен, и богат.
    Но всичко ми се ампутира.
    Негоден съм за тоя свят.

     

    Аз, клетникът, какво ще правя,
    тръби когато затръбят?
    Как в този вид ще се представя
    в деня на страшния ни съд?

     

    Та Дядо Боже с поглед леден
    ще ме възпре: „Хер Тигер! Ах,
    изглеждаш ми съвсем повреден!
    Къде изчезна твоят смях?“

     

    „Прочетох в някакви обяви
    за генералски щат - море.
    Тогаз смехът ми ме остави.“
    Ще схване Бог.
                                 Ще разбере.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]