Апендиксът ми е в Палмникен;
оставих кътник за престиж,
дори зъб млечен, в Саарбрюкен.
А сливиците са в Париж.
Безмитно тъй се разпилявам
навред в Европа и у нас.
На клиниката в Нойкьолн давам
хрущялче от носа си аз.
Добрият лекар оперира.
И е доволен, и богат.
Но всичко ми се ампутира.
Негоден съм за тоя свят.
Аз, клетникът, какво ще правя,
тръби когато затръбят?
Как в този вид ще се представя
в деня на страшния ни съд?
Та Дядо Боже с поглед леден
ще ме възпре: „Хер Тигер! Ах,
изглеждаш ми съвсем повреден!
Къде изчезна твоят смях?“
„Прочетох в някакви обяви
за генералски щат - море.
Тогаз смехът ми ме остави.“
Ще схване Бог.
Ще разбере.