Я виж: дебелият поет навънка,
разбуден пак от своя зимен сън,
на арфата си бодри песни дрънка -
дзън-мрън; лъхти ветрец, небесен звън...
Той озарен е, ангелче с къдрица
венеца лавров му държи отпред.
Ей, пролет иде - младата мръсница, -
и пробва, още плахо, пирует.
А барометърът заплашва: „Хора!
Не бързайте! Ще падна скоро, знам!“
Дори и барометрите дърдорят...
На Теобалд в страната няма ням.
В театъра намираш крах и свади;
а идеш ли на карнавал, звучат
протести - вкусваш всякакви наслади
и всички все гълчат, гълчат...
Огледаш ли Германия и този
опасан от овни духовен мир
с фатални Парси-фалове и пози -
ех, Пролет! Нека зима е безспир!