През шестдесетте години в София гостуваше варшавският театър „Съвременник“. На сцената на Сатирата той представи няколко „комедии“ на подозрителния, но вече скришом познатия ни Славомир Мрожек. В една от тях група младежи проникват в някакъв клуб, за да присъстват на обявената официално забава. Но забава няма, клубът е празен. В очакване някой да дойде и да започне веселието, момчетата наизваждат от гардероба на артистите театрални костюми, перуки и друг реквизит, маскират се и гледат да наподобят нещо, което да ги разсмее. Но така и не идва никой, неизвестно защо оповестеното с афиш увеселение няма да се състои. Накрая, след множество лудории, загубилите търпение младежи се обръщат към зрителната зала: „Хора, къде е забавата?“            

         Всъщност забавата се е случила, но никой не я е забелязал. Устроили са си я те самите. Но времето е минало в напразни надежди да се случи нещо необикновено, подготвено от Друг. Кой ли може да е той? И дали в упованието да започне най-сетне „истинският живот“ не пропиляваме дните си? Само въпроси - никакъв отговор.            

         Това е ЕДНО тълкуване. А възможно е и друго: младите хора преминават самоволно през предела на забраненото, за да намерят жадуваната радост. Но отвъд всяка граница - нравствена или държавна - започва пустотата, невъзможността да бъдеш това, което си, начева карнавалът на отчаянието.            

         Може обаче да има трето, четвърто, десето тълкуване. Ето предимството (или недостатъка?) на ПРИТЧАТА. Полският сатирик разказва „приказки“ за съвременния живот. Лъвът, който гризе моркови, постоянно възкръсващият щабскапитан Хиполит, закъснелият майстор на кръстословици, влюбеният горски, комуто отрязват мустаците, магически-зловещият живот в обсадения град, професорът-музикант, който с волеви усилия премества предмети от разстояние, апокалиптичната сватба в Атомице - в тези многозначни изображения всеки открива това, което носи в себе си, опознава собственото си съзнание и собствените си надежди: житейски, художествени, философски, политически.            

         Мрожек е майстор на гротеската. Като своите предшественици Гогол, Хофман, Кафка той слива смешното с грозното, забавното с абсурдното. Неговият свят се прощава с НЕЩО, смеейки се през сълзи. Подобно на Суифт или Брехт у Мрожек кипи „тъмният дух“ на възмутеното съзнание. Той излага на показ човешката глупост, псевдогероизма, лъжепрогреса, привидното съществуване. Разказите му разбуждат в равна степен страстта да се живее и страстта да се мисли, облъхват те със студа на познанието, но и с пламъка на душевния бунт.

върни се | продължи

---

^* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“!