„В ранната утрин на новата година, когато нежната пролетна омара бе обгърнала небето като воал, придворните дами излязоха навън, за да посрещнат утрото.“ Тъй започва прекрасната повест за живота и страданията на грешната Ниджо, любимка на японския император Гофукакаса. Годините й, прекарани в двореца, и после другите, „годините на странстване“, са описани с непостижимо източно изящество. Всичко тук е красиво и възвишено, дори когато поразява с жестокостта си. Защото любимката си има любим, а това не остава безнаказано. Рожбата на страстта й трябва да отрасне далеч от нея, непознала истинска родителска ласка. Едничката надежда на майката е, че някой ден дъщеря й ще поеме нейния път, ще отиде в двореца, а там може и да стане императрица. Така придворната дама, тайна майка и още по-тайна писателка, възкликва: „Негово Величество не подозираше нищо за душевните ми страдания и бе убеден, че съм му вярна. При тези мисли ме обхващаше ужас.“            

         Нейната изповед „Нечакана повест“ предлага не само психология и точно обрисуване на твърде странни за нас нрави и обичаи. Тук намираме картините на едно изумително пътешествие. Само тридесет и една годишна, прогонена от двореца, Ниджо приема монашески сан и тръгва да броди из страната. Това става не днес, а при условията на късния XIII век, когато се е вървяло само пеша...            

         Тази разтърсваща повест държи в напрежение от първата до последната страница. Интересът расте и поради друго едно обстоятелство: създадена преди седем столетия, творбата е открита едва през 1940 година. Литературната сензация се допълва от факта, че дословното значение на заглавието гласи „Никой не ме пита, но трябва да говоря“ - а това е добър девиз.

върни се | продължи

---

^* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“!