Има писатели, които сътворяват през живота си сякаш само една книга - това е творбата, която се произнася на един дъх с името им, а значението й расте с времето. Всичко останало, макар и важно, оценявано като незаобиколимо, постепенно потъва в забрава и остава достояние само на литературната история.
Такава необикновена, „единствена“ творба е романът на Густав Майринк „Голем“, който писателят публикува на четиридесет и седем годишна възраст, след един изпълнен с нелитературни превратности живот.
Густав Майер - както гласи гражданското му име - е незаконно дете на придворната актриса Мари Майер и се ражда през 1868 година във Виена. Баща му е известен вюртембергски аристократ и министър. Ученическите години на бъдещия прочут писател преминават в Мюнхен и Хамбург, а после в Прага, където го отвеждат театралните ангажименти на красивата му майка. Там, в стария град край Вълтава, момчето се записва в Пражката търговска академия. След като я завършва, двадесетгодишният Густав Майер основава заедно с един приятел банковото дружество „Майер & Моргенщерн“ и повече от десетилетие се радва на щастието да бъде млад и преуспяващ банкер. Но след бурен скандал, свързан с покани за дуел, Майер е арестуван, а банката фалира поради подозрения в измама.
Нищо друго не остава на охуления, освен литературата. Така започва една блестяща поредица от гротескни разкази и скици, които начеващият писател публикува в известното мюнхенско сатирично списание "Симплицисимус". Излизат и първите белетристични сборници, а постепенно се оформя идеята и са нахвърлени първите бележки за „пражко-еврейския“ роман „Голем“.
Трудно е да се изяснят подбудите за написването на този странен, „нелитературен“ роман. Защото това е книга за духа на един град, в който по чудноват начин се преплитат готическата мистика и бароковото великолепие, разкошът на дворците и мизерията на влажните и прихлупени улички, привечерната романтика на реката с нейните прекрасни мостове и мъчителната всекидневна реалност на линеещото еврейско гето. От цялата тази разнородна сплав изниква и образът на Голем, таил се дотогава в старите еврейски предания.
Голем е онова тайнствено същество, което нощем броди из града, сякаш разклаща къщите и ги облъхва с диханието си, за да ги изпълни със средновековен страх и трепет. Според легендата Голем е изкуствен човек, създаден от червена глина - фигурата не трябвало да надвишава размерите на десетгодишно дете; после й се вдъхвал живот, като се произнасяло по особен начин името на Иехова или пък се изписвали на челото й тайнствени знаци. Тогава Голем започвал да расте и бързо достигал гигантски ръст, като се изпълвал с нечовешка сила. Но Голем бил лишен от душа и дар слово, той бил безмълвен и ако се изплъзнел от властта на своя създател, можел да разруши всичко около себе си.
Който е скитал с мистична тръпка в сърцето из кривите улички на „златния град“, който се е взирал привечер в очертанията на пражките кули, извисени сякаш над самата Вълтава, за да поемат по Карлов мост към Мала страна, знае - това е Голем; и си спомня за фигурата на равина Юда Льов Бен Бецалел, който според книгите за кабалата създал преди четири столетия такъв един Голем - дух и символ на Прага.
А такова „оживяване“ на мита вече е култура.
върни се | продължи
---
* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки. 50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“!
|