В едно време, когато думите сякаш нямат преносен смисъл, се развива действието на „Етиопска повест“ от Хелиодор. Единството между "слово" и "дело", благодатната неразчлененост на ЛОГОСА, неспособността да се върши нещо друго, освен това, което се говори, и да се говори нещо друго, освен това, което се мисли - ето основното белетристично пространство на този старогръцки любовен роман. Разбира се - с изключения. Защото времето е късно, дори прекалено късно - едно модерно време в древността. Епоха на усложнения жест, на копнежа по ИСТИНСКА мъдрост и ДУХОВНО извисяване. Та финикиецът Хелиодор живее в историческия отсек на III-IV век от н.е. И за него Етиопия не е просто „друга земя“, а страна на бляна, родина на слънцето, където властва просветленият бог Аполон-Хелиос. За него и времето му душата е вече божествена и сродна с небесните неща. Затова Теаген и Хариклея, двамата млади, се влюбват още в мига, когато се поглеждат, „сякаш душите им от първа среща познаха близостта си и се устремиха като достойни и близки една към друга“. Ето я любовта, поразяваща като внезапна болест, от която няма леко изцеление. Ето я модерната чувствителност, която прави тази древна "хроника на бедни влюбени" съвременна, устойчива на вековете. Впрочем нежният й сантиментализъм не отегчава, защото е наивен и чистосърдечен и днес въздейства почти хумористично, разведряващо. А някога, според християнските историци, повестта е въздействала развращаващо... Ала tempora mutantur - времената се менят, и ние с тях.
Езикът на Хелиодор е приказен, лее се на големи, плавни вълни, изразът е фолклорно обагрен, жестът - наивно-тържествен, музиката на думите напомня екот на морски прибой... И ако Хермес, пратеникът и вестителят на боговете, е покровител на красноречието и пътешествениците, той е бог и на преводача - вечния сладкодумен пътник.
върни се | продължи
---
* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки. 50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“!
|