Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

Светът ляга по гръб

 

Пейчо Кънев

 

 

и лежи по гръб и ме очаква
да нахлуя,
но аз подушвам гнилостта и смрадта на вековете
и му казвам:
дете, ах, ти си само едно дете

 

и навън по улицата малките момиченца
играят, още непревърнали се в жени,
достатъчно луди, за да побъркат всеки мъж.

 

Аз?

    Мисля си за картините на Караваджо,
    гледам лявата ръка
    и мълча до дясната.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 16. май 2011 г.
Публикация в кн. „Американски тетрадки“, П.Г. Кънев, Изд. „Ciela“, С., 2010 г.

©1998-2023 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]