и лежи по гръб и ме очаква
да нахлуя,
но аз подушвам гнилостта и смрадта на вековете
и му казвам:
дете, ах, ти си само едно дете

и навън по улицата малките момиченца
играят, още непревърнали се в жени,
достатъчно луди, за да побъркат всеки мъж.

Аз?

Мисля си за картините на Караваджо,
гледам лявата ръка
и мълча до дясната.

върни се | продължи