В ужаса на тази нощ,
в тази страшна тягост,

стиховете ми се провалят
пред всичко това,
думите пропадат под
собствената си тежест.

Притискам лицето си
към тъмнината,
говоря на празнотата,
пея песни със самоубийците,
споря тихо с мъртвите.

Самотен съм дори за хората,
които срещам в сънищата си,

и комфорта на съня
мирише твърде много на смърт.

Светът навън,
е като стара боя
върху ограда,

излющва се
бавно
и като
парчета хартия,
залепени с тиксо
върху всички улични лампи,

търсещи изгубените кучета,
които никога няма да бъдат
намерени.

върни се | продължи