Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Изгубени кучета

 

Пейчо Кънев

 

 

В ужаса на тази нощ,
в тази страшна тягост,

 

стиховете ми се провалят
пред всичко това,
думите пропадат под
собствената си тежест.

 

Притискам лицето си
към тъмнината,
говоря на празнотата,
пея песни със самоубийците,
споря тихо с мъртвите.

 

Самотен съм дори за хората,
които срещам в сънищата си,

 

и комфорта на съня
мирише твърде много на смърт.

 

Светът навън,
е като стара боя
върху ограда,

 

излющва се
бавно
и като
парчета хартия,
залепени с тиксо
върху всички улични лампи,

 

търсещи изгубените кучета,
които никога няма да бъдат
намерени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 16. май 2011 г.
Публикация в кн. „Американски тетрадки“, П.Г. Кънев, Изд. „Ciela“, С., 2010 г.

©1998-2023 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]