Да усетиш,
да се хванеш за сърцето
и да умреш, докато пишеш поезия
не е толкова величествено,
като да речем да целуваш
недокоснати красавици между
чаршафите.

Да слушаш Малер
и след това да изхвърлиш навън
като просяци всички симфонии.

Да.
Лято е,
целувам свинята
и шептя
лека нощ скъпа, лека нощ,
дете.

върни се | продължи