Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

Поетеса в Ню Ингланд

 

Пейчо Кънев

 

 

Тя носи клавишите на пишещата
машина на шията си, като огърлица.
Бели листове навсякъде по пода,
носят мириса на идващата зима.
На това отдалечено място дори и
сезоните забавят идването си.
Престарели липи обграждат двора,
като караул на отминалите спомени.
Снощен дъжд... Къщата е потънала
в кал и кълвачи телеграфират на
всички новите забравени новини.
Чашата с кафе дими в ръката й.
Не идват вече думите, следователно –
белите листове. Тя чува края, краят
нежно й шепти: Ела и ме вземи!
С наведена глава се връща обратно,
облечена в рокля с цвят на теменужки,
отдавна спрели да цъфтят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 24. ноември 2014 г.
Публикация в кн. „Уиски в тенекиена кутия“, Пейчо Кънев, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2013 г.

©1998-2023 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]