Лежа до тях в окопа, пия руска водка и
галя червената си брада.

Чета им любовни писма, написани
на немски, избелели от сълзи.

Генералът им няма крака, нито ръце,
а само една глава, която се върти
и крещи заповеди.

За да съобщя на жените им за тяхната смърт,
използвам пощенски гарвани –
големи и черни.

Изпраните бели ризи на телата им бавно
се окървавяват от залязващото слънце.

Генералът подпалва мустаците си и
страшно мълчи. После затваря очи.

А на небето виждам бял гълъб, който лети
към XXI век и към следващата война.

върни се | продължи