Колко ужаси непонятни.
Каква крещяща тишина.
Лятна, празна улица,
осветена от слънцето на
едничката жълта бегония в градината.
Смълчани, неподвижни дървета
с накацали по тях черни птици.
Вятър, скрит във вятъра
и влачещо се време.

Седя на пода до вратата
и чакам със затворени очи пощальона
да ми донесе утрешния вестник
с бъдещите новини.
Виждам някаква неясна фигура,
която пресича улицата и тъкмо
да прекрачи прага се спира,
остава там до идването на нощта
и после влиза заедно с мрака.

върни се | продължи