Ние сме последните животни в изчезващата гора.
Скупчили сме се едно до друго между неизсечените
дървета, които не могат да ни скрият от приближаващите ловци.
Мрем от глад, болести и сега – от куршуми.
Къде са природозащитниците? – попита благородният елен,
изпъчен гордо до костенурката, която му каза, че имаме още време,
цялото време на света.
Аз, водачът на тая пасмина, си тананикам Вагнер пред настъпващите
дула. Небето натежава като олово. Всички около мен коленичат
за молитва. Раят е близо.
Човекът е нашият Бог. И Той ни мрази.

върни се | продължи