Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

Стани! Ходи?

 

Пейчо Кънев

 

 

Гледам думата напускаща комина
(тя не иска да става,
и не иска да ходи…) и зимата
и мъглата,
и белотата на всичко наоколо,
и се изправям от калта и стъпвам
върху думата,
като днешния някой Лазар – и
ето ме – пак съм започнал да ходя сам
там, където не могат мечтите ми да ме
намерят,
скрит –

 

дори за
кошмарите, че съм него.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 27. май 2010 г.
Публикация в кн. „Американски тетрадки“, П.Г. Кънев, Изд. „Ciela“, С., 2010 г.

©1998-2023 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]