Нощта отново е банална, това се осъзнава след
шестата бира в бара. Нервите се оголват от
металността на китарата и пулса на барабаните.
По улицата неонови реклами проблясват като
обещания, в стъклото се появява автобус, празен,
като прясно изкопан гроб.
Стриптийзьорката повдига големите си гърди,
фалшиви като мечтите й, под прозрачните
прашки изпъква епилираната й вулва, нощта се
завърта наобратно с нея. Животът продължава да се
изцежда в тъмното, докато в съседната пряка,
под парцалите и вестниците, един просяк
изпива последната глътка от евтиното вино и
сърцето му най-накрая се изпразва. Скоро всичко
отново започва да се повтаря до най-абсурдната
подробност. Няма къде да се скриеш. Човек няма
друго решение, освен да пропадне в себе си.

върни се | „Излизане от тъмното“ | продължи