Порнографски живот е това.
Няма „Не искам!“. Поемаш го
целия. Докрай! - помислих си аз,
докато късно през нощта,
гледах в екрана, изпълнен с празнота,
в който се редуваха розово
и червено, а накрая само чернота...

И аз преди бях като тези мъже
в порното – някак се гледах отстрани,
докато го правех, – но не чувствах нищо.
Наблюдавах се и изглеждах като някой,
който се забавлява, но това не беше вярно.
Всъщност, години изкарах по този начин,
и сега ми се иска да ти разкажа всичко, което
знам за това какво е да си жив, но пропуснах
много, живеейки така...

Животът ми е история, суха като страниците
на книга. Много ми се искаше някоя жена да си
беше наплюнчила пръстите, дори и леко, и да ги
разлисти, но това никога не се случи.
И трябва да призная колко ме ужасява мисълта,
че това никога...

върни се | „Излизане от тъмното“ | продължи