Пейчо Кънев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

Кучетата в задния двор

 

Пейчо Кънев

 

 

са мъртви
и макар че отново се навеждам към прозореца,
не мога да чуя воя им срещу луната;
котката спи върху червения килим –
по-червен от розите,
по-тъмен от твоята кръв
и аз си мисля за падащи тела
от мостовете на света,
докато се готвя да скоча от устните на гроба
в лудия вихър на нищото.

 

Завесите на бъдещето се веят,
а няма никакъв вятър.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 27. май 2010 г.
Публикация в кн. „Американски тетрадки“, П.Г. Кънев, Изд. „Ciela“, С., 2010 г.

©1998-2023 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]