… или За възпитанието

Иван Ланджев

... аз ида в твоя мир да помечтая сладко
при твоя философ непостижим и прост.
Иван Вазов, „Остров Жан-Жак Русо“

1.

Жените на Женева бързат,
минават някак си между сезоните
и продължават.
Нозете са изящни (кой би спорил?) –
те съчиняват ритъма на моста пак.
Те тропат над Рона, те не са впечатлени.
Новодошлият им е жертвено животно,
пристигнало с билет за ритуалното си
собствено убийство.
Езическо и съботно,
в сърцевината тъкмо
на цивилизацията.

2.

Дошли сме тук от Изток и отвсякъде,
от мътните места,
а днес ще се разминем в толкова и толкова,
приели точността на местните.
Тази
непосилна
бледа
точност
и цялото
това
възпитание:
дори и дилърът на ъгъла
ми казва „Добър вечер“.

3.

Онoва, което изпълнява
най-безропотно задачата си, е достойно:
ако не за възхищение, поне за нещо.
Дилърът крепи ъгъла да не падне.
Момичето извръща пак глава наляво
и си тръгва – репетирано спонтанно.
Же д‘О захвърля своята вода на вятъра.
Мостът запознава бреговете и разделя живите,
докато аз не помня нищо от Русо.
Събирам опита с пътя,
забърсвам очилата –
в общи линии си давам вид.
Републиката на характера ми
не е удачно място за живеене.
Една емигрантка
току що замина и оттам.

върни се | продължи