ЕТО СЪМНА СЕ ВЕЧЕ

Ето съмна се вече!
И тополите с цвят на кафе
уморено се галят, обречен
ги прескача ветрец и замре.

А отдолу, под тънката слива
се заслушват пияни деца.
Разпилели мъниста сред дива,
лъкатушна, измамна следа.

За какво ли мечтаят душите?!
Ето твоята, моята... Блед
ги пронизва, и ближе гърдите,
бегъл спомен за стария ред.

Още малко и вече самичък
ще остане вечерния друм.
Коленете над него надничат
и пикаят проклетии без шум.

Ще прогони ли стария вятър
мобифонен брътвеж. А в зори,
ще догоним ли нещо познато?!
Още малко, още малко. Нали!
 
 
 
 

Марин Лазаров | Литературен клуб