Людмила Миндова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Морски блус

 

 

Людмила Миндова

 

     

    Не знаеш точно часа, напразно е
    да налучкваш кога морето
    ще излезе на пръсти от пясъка,
    ще изпълни антрето
    или пода в хотелската стая,
    както сам посред нощ се събуждаш
    и в съня на съседна галактика
    се въртиш. И дали е илюзия,
    че леглото е лодка и вятърът
    в климатика наистина духа
    и развява попътно чаршафите,
    а ти търсиш пролука,
    както сам посред нощ се събуждаш
    без спасителен пояс в леглото,
    без да знаеш как точно да стигнеш
    утре сутрин от Загреб до Токио.
    А така ти се пуши неистово…
    Но не знаеш часа, нито мястото.
    Кой радар ще открие удавника,
    за цигара в отвъдното скочил,
    кой радар ще разказва насечено
    как ръце си размахвал окаяно,
    как напразно си викал задъхано,
    как си плакал отчаяно…
    Кой радар… И дали камериерката,
    както сутрин оправя чаршафите,
    за секунда поне ще се сепне…
    …………………………………
    И дали ако близне ръката си,
    нещо в нея случайно ще трепне.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. септември 2011 г.
Публикация в кн. „Блус по никое време“, Людмила Миндова, Изд. „Сиела“, София, 2010 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]