Людмила Миндова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Блус на Джото

 

 

Людмила Миндова

 

     

    Всеки път си припомняш отново
    всяка гънка, брадичката, скулите…
    Отначало изглеждаш сурово,
    но омекват с течение думите
    или просто така ти се струва,
    щом почувстваш до тебе в леглото
    друго тяло, което сънува
    също някоя фреска на Джото.
    Всеки път си припомняш отново
    всяка гънка, брадичката, скулите…
    Но усетиш ли дъх на олово,
    рухват с трясък в душата ти кулите.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. септември 2011 г.
Публикация в кн. „Блус по никое време“, Людмила Миндова, Изд. „Сиела“, С., 2010 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]