Бавно блусът покълва в съня,
бавно с болката свиква душата
всяка нощ, щом напусне деня
и по навик пак хване гората.
Бавно после разказваш ми ти
по какви коридори си скитал
и вълчица, която лети,
как назад да се върнеш си питал.
Бавно после разказвам ти аз,
че изглежда и тук, и оттатък
ни издърпва единствено глас,
с който носим един отпечатък.
Бавно блусът покълва в съня
и расте като рак самотата,
но когато до тебе вървя,
просто в блус се превръща тъгата.