Людмила Миндова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Блус за блуса

 

 

Людмила Миндова

 

     

    Бавно блусът покълва в съня,
    бавно с болката свиква душата
    всяка нощ, щом напусне деня
    и по навик пак хване гората.
    Бавно после разказваш ми ти
    по какви коридори си скитал
    и вълчица, която лети,
    как назад да се върнеш си питал.
    Бавно после разказвам ти аз,
    че изглежда и тук, и оттатък
    ни издърпва единствено глас,
    с който носим един отпечатък.
    Бавно блусът покълва в съня
    и расте като рак самотата,
    но когато до тебе вървя,
    просто в блус се превръща тъгата.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. септември 2011 г.
Публикация в кн. „Блус по никое време“, Людмила Миндова, Изд. „Сиела“, София, 2010 г.
©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]